Трябва да призная, че съм впечатлен от няколко неща. Първо, автомобилните катастрофи на филм често са предшествани от вече типизирани елементи, които внасят напрежение, очакване за сблъсък, усещане за сцепление, като например фарове, триене на гуми и прочие. Тук катастрофата по сходен начин ни е вменена в съзнанието и секундата преди колата да достигне елена, вече си я представяме неусетно, но колата просто профучава. Няма удар. А може би има... Тук идва второто нещо. От ден изведнъж става нощ. Дали е прескачане във времето, дали е преминаване в друго тъмно измерение, обясняващо дявола... Не съм сигурен, а и не мисля, че трябва да задълбавам толкова. Късометражното кино не е функция на логиката, както сте се убедили сами, ако гледате често такива филми. Третото нещо е самата анимация. Страхотна е. Художествено е така майсторски изрисувана, че мрачното настроение се предава още от първия кадър без конкретно действие или реплика, при това посред бял ден. Ако французите са едни от най-добрите визуално-анимационни художници в Европа, поляците - най-добри в дълбоките социални послания и метафори, то датчаните са впечатляващо добри в нестандартните идеи, а визуално също не отстъпват пред останалите, можете да се убедите в това сами – Alpha и Connected! Приятно гледане!