Млекарката на Иван Богданов е пример за късометражна миниатюра в българското кино, събираща в себе си пъстрота и живот, но и замерваща публиката с ексцентричност и абстракция. Въпреки пастелната комбинация от тюркоазени и розови тонове, анимацията прави ясна заявка за прием в клуба на една много конкретна филмова ‚каца с мляко‘ – тази на сюрреализма. Млекарката се оглежда във вече познати течения от световното кино, като допирни точки се усещат с творчеството на режисьори като Дейвид Линч (Пресен пример е последният филм на Линч – FIRE (Pozar) където също е на лице амалгамата от животински и човешки форми подобно на ‚тълпата‘ в млякото при Иван Богданов). Невинната българска потомка на символизма на Линч е едно свежо попадение на Богданов, което измества стандартните тектонски плочи на анимацията за да вплете един мистичен маниер като розово мънисто сред обграждащия масив от конвенционалната детска анимация.



На чисто структурно ниво, Млекарката не би намерила своето сюрреалистично ядро в случай, че не беше построена на плещите на формулата сън – реалност. Това ѝ дава така желаната свобода и пространство за интелектуален скок в прочита. От друга страна скоковете от разказвач към герои могат да бъдат интерпретирани като сън, или видение в просъница, история, в рамките на един сън.

 Съществата, плуващи в млякото са сглобени от човешки и животински части – имат ръка вместо глава, а също и две ръце и два крака с човешка функционалност. В същото време Млекарката няма човешки ръце, нито крака. Тя има кравешко тяло с женска глава. Общото между тълпата в млякото и Млекарката е, че всички имат шарки под формата на пунктир по тялото си. Тази им обща черта ги свързва, създавайки една структура, напомняща на кошер, където пчелата майка стои на върха на вътрешната социална пирамида, а пчелите чинно се подчиняват. Както и при кошера, така и тук – без пчели няма мед, а без млечните човеци – няма да има и мляко. Тази идея се материализира с репликата ‚дърпам ги с конци, надявам се, че не ги боли‘, която е показателна за жизненоважната роля на тълпата в млякото.



 Йерархичното начало е основен аспект от филма, който се опитва да преобърне идеята за установените правила в дадената социална структура. Тази задача се оказва с повишена трудност, тъй като финалната сцена търпи полюсни тълкувания. В края на филма Млекарката и един от млечните хора тръгват в незнайна посока, което може да значи две неща. При първо гледане, символичното напускане на това пространство от Млекарката и Главният герой би могло да бъде четено като спасяване на млечните хора от безвремието и страданието им в млякото. Ако отлежи тази идея за известно време в съзнанието, може и да обърнем перспективата тотално. Дали именно това свързване на Млекарката и Главният герой не е представено не като начертан нов хоризонт, обещаващ спасение за тълпата, а по-скоро като продължение на безкрайния кръговрат на млякото, минаващо през жлезите на Млекарката? Дали това финално потегляне не е илюзорно и не заключва млякото в един омагьосан кръг…  И в двата случая с появата на кредитите тази анимация не ни дава лесни отговори, а по-скоро функционира, за да заплете сложни идеи и да даде терен за една по-комплексна интерпретация.