Войната носи последствия. От това по-очевидно няма. Ние сме забравили какво е това война, но не навсякъде по света е така. Някъде дори в момента умират хора. Съжалявам, но е така. Не искаме да ви депресираме, защото въображението е по-силно дори от минно поле. 



Няма да започвам с това как войните през миналия век са... няма да започвам. Искам да обърна внимание на красотата на тази идея. Видяхте как машинките се движат и с всеки порив на вятъра правят Земята малко по-сигурна. В света различни енергии постоянно се превръщат от една в друга. Mine Kafon показва, че лимитът коя в какво може да се превърне е по-далеч, отколкото сме предполагали. Съвсем опростено Callum Cooper превръща вятър в любов, вместо любовта му да отива на вятъра.



Потенциал за такива идеи се крие във всеки човек. Пичът просто си е повярвал. Ужасно е, че му се е наложило да измисля нещо такова, но филмчето ме зарежда с положителни емоции. То е капка надежда, че въпреки хората сеещи зло, има такива, които продължават да разчистват след тях. И все пак не трябва да чакаме нещо гадно да стане, за да ни натъжи и от тази болка да се мотивираме. Желанието болка да не се разпространява трябва да е също толкова силен мотиватор. И когато един президент реши да обяви война, да си взима пушката и да отива сам, защото никой народ не заслужава страданието, което предизвиква войната за всички участващи.