Анимацията на Чанг Ук Санг “Mom” неслучайно за първи път е качена през 2015 г. на Деня на майката. На пръв поглед ще си кажем, че това е обичайната история, в която просто се проследява родителската носталгия, когато детето вече намери своя път и се отдалечи от семейството си в търсене на собственото щастие. Всички тези констатации са общочовешки и те нямат конкретни измерения в една или друга националност. В този контекст може да мислим тази красива 3D анимация като подарък за всяка една майка и още повече като опит за оценяване на това, което вече го няма.

 

В описанието на филма Чанг Ук Санг посочва, че „на корейски „сватба“ има значение на „отиване в къщата на съпруга“ или с други думи „напускане на родната къща“ – именно в този аспект е описана и връзката между майката и дъщерята.

 

В своето начало анимацията започва от детството – майката, която щастлива играе с дъщеря си в двора на родната къща. Проследява се израстването на дъщерята, като се стига и до нейната сватба. За разлика от българското общество, където жената получава фамилията на мъжа, то в корейското общество фамилното име се запазва, но въпреки това жената при встъпване в брачен съюз бива отписана от семейния си регистър и вписана в регистъра на съпруга си – тя официално става част от неговото семейство.

 

“Mom” проследява живота на дъщерята от нейното раждане, силната връзка с майката, любовта и създаването на ново семейство. Чанг Ук Санг ни представя по прекрасен и дълбоко носталгичен начин този преход – връзката неслучайно е между майка и дъщеря, тъй като в корейската социо-културна рамка тази връзка има дълбинни измерения. Образът на бащата не се явява по никакъв начин във филма, което репрезентира и измеренията на майката като основен фактор в изграждането, развитието и възпитанието в семеен контекст.

 

Всички представени ни образи в протичащата анимация са конкретно и строго подбрани – родната къща, дървото, снимките. Всички те препращат към майката, неслучайно в интерпретативния цялостен контекст семейството се централизира около нейния образ. Още повече, че в корейския език „집사람“ (집 – къща; 사람 – човек) се използва за „съпруга“.  Сватбата, както и посочва в описанието на филма Чанг Ук Санг, е именно тази гранична ситуация, бележеща от една страна напускането на стария дом и „създаването“ на нов дом. В този преход се реализира и носталгичното отдалечаване между образа на майката и дъщерята. Като финален фактор се явява и сватбената снимка, която също бележи по прекрасно подбран начин прехода. (Явна е препратката към вманиачеността откъм снимки в контекста на корейската сватба…)

 

В края на анимацията се осъществява и завръщането в стария роден дом, където майката вече я няма, а остава единствено носталгичното потапяне в спомените от детството. То, обаче, не е случайно. Анимацията ни представя кръговрата, в който дъщерята вече не е дъщеря, а е майка, а нейната собствена дъщеря е напуснала дома си. 



“Mom” е красива анимация, описваща няколко взаимосвързани прехода. Посланието, обаче, трябва да напомни, че родната къща може винаги да се крепи, докато ние вървим по собствения си път, но хората, с които сме градаили спомени в нея не винаги ще бъдат там, когато се завърнем.