Ако погледнем малко по-отгоре ситуацията с фалшифицирането на кацането на Луната, ще видим, че тя не е много по-различна от ситуацията с Пирин и обществените вълнения покрай това; от Истанбулската конвенция и объркването, което се случва, дори със ситуацията в БНТ и протеста на журналистите. Общото между всички е неяснотата, множеството мнения, спекулиращи, че всяко носи жезъла на истината, с онзи привкус на стадна психология, в който и най-абсурдните идеи може да станат възможни и усещането, че хората понякога са изненадващо ирационални.

 

Или може би не е толкова изненадващо: както S G Collins добре посочва, има разлика между това, което можеш да знаеш и това, което искаш да знаеш. Той е уловил много точно тази граница, която при определени обстоятелства липсва у човека. Това обяснява спорадичните вълни на ирационализъм, в които истината спира да има значение. Като погледнем света днес виждаме реплика на това поведение с вярата във фалшификацията в най-различни слоеве на обществото. Fake news индустрията, филтрите на социалните мрежи, Тръмп, всичко това спомага за подмяната на истината.

 

За да бъдем честни, тя е нещо, което се е случвало винаги, периодите на мир и благоденствие и липса на авторитаризъм в човечеството са по-малко от периодите на подтисничество и война и дори и тогава вероятно истината е била жертвана в името на политически интереси.

 

Това, което Moon Hoax Not прави много успешно е да онагледи един курс по критично мислене. То е най-ефективната противодействаща сила на ирационализма на стадото или дори желанието на едни хора да подчиняват останалите чрез вяра.

 

Показва, че не се изисква много експертиза да се направи прост причинно-следствен анализ, стъпващ на правилата на науката за обективното разбиране на фактите. Този подход и семплото излъчване на S G Collins ни напомня също, че живеем в многопластов свят с всевъзможни взаимовръзки и, че преди да се втурваме да вярваме в едно или друго и да го защитаваме пламенно, си струва да се потопим повече в действителността като любознателни наблюдатели на един всепроменящ се свят и смирено да приемем, че сетивата ни, макар да са най-доброто, с което разполагаме, успяват да разкрият само части от този необятен свят, в който ние сме толкова дребни.