Сутринта - времето, в което могат да се случат интересни, магични неща, оставящи дълбока следа. Всичко се е притаило дълбок сън, с изключение на нощния живот по бaрове и дискотеки.



„Сутрин" представя една на пръв поглед обикновена ситуация, преживяна от хиляди млади хора. Тийнейджърка, задържана в нощен клуб след позволения час.

С всяка изминала мунута обаче филмът на Неда Морфова ни става все по-симпатичен, защото откриваме в него усет за автентично кино. Всеки един кадър е подбран, героите имат силно изразен език на тялото, уловен благодарение добрата работа на оператора. Студенината на районното управление контрастира с една интимна невинност и неподправена женственост в непълнолетната дама. Нейното бунтарско поведение в по-късен момент прелива в очарование и нежност, гледайки своя “спасител” в лицето на бивш музикант – настоящ полицай. Й той, като нея, носи своя непокорен дух, търсещ пристан на утеха. Линиите на устата, завършващи в искрени усмивки, придават едно усещане за сутрешно безвремие, което не иска да се събуди.



„Сутрин“ постига онова ниво в киното, където усещането за време се губи, проблемите на деня избледняват, започваме да чуваме диханието, стъпките, музиката в слушалките. Значение има единствено какво ще се случи във всяка следваща секунда. Кино.



Освен носител на наградата за "Най-добър късометражен филм" на София филм фест през 2013г, филмът е номиниран през същата година в категория "Най-добър звук" на наградите на Българска филмова академия. И по-конкретно - звукорежисьора Иван Андреев.



Филмът на Неда Морфова е история за човешкото у човека. Потънали в ежедневието си, рядко обръщаме внимание един на друг. Да се вгледаме, да се видим и да се опитаме да се разберем. Възрастта няма значение. Тук и сега. Тръгваме, за да останем.