Всичко започва с един поглед. Не толкова дълъг, но сякаш изпълнен с толкова много. Поглед, чието мълчание ни говори нещо, но без да подозираме какво предстои. Филмът „Майка“, на сценаристите Ваня Райнова, Ивайло Минов и Моника Балчева, ни въвежда в една ситуация, в която героите са изправени пред ужасно трудни решения, размиващи границите между правилно и грешно.

„Майка“ впечатлява с деликатния киноразказ, който все пак успява да омекоти суровостта на живота, какъвто го виждаме във филма. Режисьорът и сценарист Ивайло Минов успява внимателно да ни доближи до душата на една майка, озовала се в опасна ситуация, за да усетим дълбочината и фината емоционалност на тази ситуация.

Дали с дявола, дали с Бог, дали със собствените ни страхове, или алчност, не е съвсем ясно определено. Но сделката е налице и в „Майка“ ставаме свидетели на нейното разгръщане и превръщане в низ от последствия, които героите ще трябва да посрещнат.

Говорейки за дявола, няма как да не обърнем внимание на Доктор Трифонов, изигран изключително автентично от Стефан Денолюбов. Докторът ходи по острието на бръснача, изглежда, почти забравил каква е неговата мисия, но наистина ли е така?!

Ролята на Елена Димитрова като Дафина също е безспорно изключителна. Лицето й, погледите й, мълчанието, успяват да ни предадат силната гравитация на невъзможни дилеми, от които обаче зависи всичко занапред.

Сцената, в която Дафина излиза да пуши цигара, след като приспива дъщеря си, чуваме нейния вътрешен глас, разкриващ продължението на историята, която по-рано разказва на Рая. Ако в първия момент чуваме една детска история за лека нощ, то в следващия момент чуваме продължение, но вече през зрялата гледна точка на една жена. Този похват е не само оригинално хрумване на разказвача, но и създава силен контраст между желанията и реалността.

Точния баланс между фините и контрастните нюанси в „Майка“ го превръщат в един тежък, но въпреки това приятен за гледане филм, въвеждащ ни в една много лична ситуация, която много хора не могат да си представят, но тези, които я изживяват, само те знаят за каква болка става въпрос. „Майка“ проправя умело път през гъсталаците на цинизма, болката, отговорността, страха и чистия инстинкт, в основата на който има само и единствено любов. Много любов.

Всичко това създава особена смес от усещания у зрителя, в която той може да постави под въпрос собствените си виждания, стереотипи и дори чувството си за емпатия.