Бялата лястовица може да бъде и черна овца. „Човек за човека е вълк”, сив. В черно-белия спектър е разположен между лястовицата и овцата – по средата, по-сред-ствен. Каква е ползата да си краен, ако вредата е очевидна? Каква е вредата да си посредствен, ако ползите са очевидни? Има ли ценност в крайностите и какво изобщо значи да си краен? Не значи ли само това – че се различаваш от мнозинството?



По някакъв начин Джони Барнс ми напомни на родния феномен, Дядо Добри. Мога да заговоря развенчаващо и за двамата, доколкото не споделям религиозното им чувство, но винаги ще ме удивлява пълната им отдаденост и себеотрицание – отношение, в което ги считам за пример. Белите лястовици на нашето време.

 

Ала белите лястовици могат да бъдат и черни овци. „Откачалка” – едва ли никой не си го мисли докато Джони му праща въздушни целувки. Сещам се за образа на Мунчо от „Под игото” – лудият, който единствен се осмелил да протестира. В лъжливия свят е лудост да говориш истината, затова само лудите го правят, а на тях никой не им вярва. Простите истини за любовта и войната, до които е достигнал обикновеният електротехник, векове наред убягват на политици, духовенство, учени, всевъзможни елити и мнозинството хора. Може би, защото, за разлика него, те не обичат да правят другите щастливи.

 

„Уникален” е дума, която постепенно придобива точно обратното значение. „Уникален гол”, „уникална си” (или просто „уникална”), „уникален идиот”, „уникална песен” все повече започват да значат „напълно обикновен”. Затова ще нарека 92-годишния старец изключителен.

 

В най-горния ред на мисли той е точно такъв: изключително краен човек. Достоен за идол, но в същото време - световно безизвестен маргинал. Хората казват, че истината била по средата. Не е вярно: истината е където е, а средата няма отношение към нея. Липсва каквато и да е гаранция, че там, където е средата (общоприетото), е и истината. Изглежда Джони знае това, а аз се присъединявам към него. Обичам те, Джони.