Всички свързваме Вин Дизел с една световно известна поредица, която има прекалено много продължения. Съответно той попада в капана на стериотипите - продуцентите и публиката винаги ще го свързва с образа на коравия протагонист, който трепе всеки изпречил се на пътя му. Истината за него, обаче, е че той е артист с искрен и чувстен интерес към живота, към бита и човешките съдби. Започва в театъра от малък и със зъби и нокти пробива пътя си до киното. След години на незначителна заетост по реклами и масовки, Вин решава да се изяви като актьор в собствен филм. Един месец писане на сценарий, 3000 долара и три дни снимки, и et voilà!  И познайте, точно с този филм успява! Стивън Спилбърг вижда “Multi-facial” и три години по-късно дава на Дизел роля в “Спасяването на редник Райън”.

Сюжетът на филма ни показва обречеността на всички актьори по света, които търсят своя шанс за изява и може би слава. Спомням си за едно изказване на един български актьор - Веселин Мезеклиев:

А да бъдеш актьор, най-общо казано, онзачава да бъдеш много неща и дори да си най-добрият в това - шансът да останеш неизвестен е голям поради множеството фактори, които не зависят от теб. Да бъдеш разиграван напред-назад по кастинги, да бъдеш заблуждаван от съвети, да бъдеш страхотен и все пак да не те изберат. Пълен абсурд, вдъхновил Вин да направи този филм. Иронията в последната сцена (любимата ми) страхотно подчертава този абсурдизъм.

Това е пътешествието на актьора към целта му, представено от Вин Дизел. И нещото, което се случва всъщност, е че Майк не се отказва. Това са актьорите. Ходят напред-назад по кастинги, запознават се с хора, учат материали и най-вече, изучават живота. И чакат да бъдат избрани.