Преди известно време ви запознахме с късометражния филм „Альоша и котката“ на режисьора Камен Стоянов. Новият му филм „Нагоре и през“ меко казано изненадва, защото е много различно тесто не само спрямо предишния му филм, но и за българското кино като цяло.
Кофа вода се изкачва цяла вечност.
Ако трябва да разгърнете цялостна картина, базирана единствено върху това изкачване, то с монотонността си трудно може да донесе съществено вълнение за наблюдаващия. От друга страна точно това продължително откриване на филма носи мощен символизъм.
Какво по дяволите се е случило със Земята?
Първоначалното изумление от изкачващата се мистериозна кофа с вода, започва да се превръща в откровена дистопия, разгръщайки един зациклил свят, който прилича повече на сън, отколкото на логична реалност. Символите в него обаче ни подсказват нещо повече.
Бетон, вентилатор, оркестър.
В свят, предлагащ основно камъни, шума и морска вода, наблюдаваме герои, които стоят доста логично в този нелогичен свят, вземайки предвид разбиранията ни за „модерния човек“ като консумиращ конформист, относително незаинтересован от вредата, която нанася върху околната среда. С тази разлика, че в „Нагоре и през“ очевидно не е останало много за консумиране.
„Нагоре и през“ като метафора или събирателен образ на страховете на човечеството.
Някъде на границите между експерименталното, драматургичното и фантастичното кино, този филм успява да преплете майсторски колосални чувства на безнадежност, пустота и крещяща неефективност, със съспенс и последователност, чрез които филма освен мрачен, става и интригуващ.
Звуковото оформление също прави впечатление. Тонрежисьор е Божидар Спасов, a ритмите са от произведението Illumina (Hi, рapa Haydn) за струнен квартет, също композирано от Божидар. Цигулката е мощен инструмент с особена емоционалност и в случая съчетанието му с тази дисфункционална реалност е перфектно.
Поне до последния миг на края на света, оркестъра ще свири.
„Нагоре и през“ създава едно специфично противоречие. От една страна изглежда много далечен и нелеп вариант на действителността ни, от друга, е заснет някъде по бетонните строежи по Черноморието ни, без нужда от употреба на сложен декор. Ние вече си го имаме в България. Вода може и да знаем, че имаме в изобилие, но е факт, че през последните години станахме свидетели на пресъхващи язовири и обширни територии с пресъхнали кладенци, което е сигнал, че подпочвените води намаляват.
В крайна сметка макар и с елемент на абсурдизъм „Нагоре и през“ е проницателен и провокира, проследявайки пътя на една кофа вода, плискаща се през небрежността на човешките ръце, които иначе чинно си спазват процедурата по безнадеждното пълнене на един басейн.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов
