Отново думите на Дилян Еленков и движенията на Димитър Димитров ни завладяват в новия късометражен стих с провокативното заглавие „Наркотик“. Енергията между двамата творци отново достига състояние на синергия, където се случва чудо. Онова чудо, което отличава една поредица картинки от изкуството, оставяща следа в душата.

Наркотиците са сложна тема. Освен, че е натоварена с много амбивалентност, спор, спекулация, да не забравяме и субективност, темата е неизчерпаема на гледни точки, много от които прегорели от покъртителни лични истории. Всеки има история в семейството си, за която би предпочел да не говори.За разлика от много други теми, наркотиците са нещо, което влиза в най-скъпото – в преценката, дори в душата. Наркотикът е наркотик, докато бъде взет, след това той става самият човек. Или човекът става наркотикът. Наркотикът не може да се разглежда само като една отрова, защото когато навлезе във вените, през кръво-мозъчната бариера, той завладява смисъла, желанията, удовлетворенията. Човекът наркотик, наркотикът човек, все едно е, наркотикът е нищо без човека.

И по тази тема като че ли „Наркотик“ нацелва точния бръснач между две различни тези – на събудилите се и на призраците. Човекът без наркотик си е човек, но какво точно е наркотикът?! Отрова или състояние на духа? Или и двете? Наркотикът не е ли изначално един усоен гласец, идващ някъде от дълбоко хедонистичните дебри на човешката душа?

Гледайки „Наркотик“, вече убедено можем да дадем поне един еднозначен отговор на въпроса какво са наркотиците – тайни. Много тайни, цели плетеници, ефектите от които са не без значение за достиженията на човешката цивилизация.

Не на последно място, наркотикът далеч не се изчерпва със забранени неща, или въобще субстанции. Тази тъй кратка, но съдържателна кинопоема „Наркотик“ открехва вратата и към това особено поле на размисъл. В контекста особено на днешния свръх индивидуализиран свят, каква е изобщо представата ни за наркотика? Нима си мислим, че наркоманията се изчерпва само с употребяващи? Не. Същността на наркоманията е зависимостта. Кой днес не е зависим от нещо? Кой не носи своите малки мръсни хедонистични страсти? Завършвам припомняйки още едни думи от тази прекрасна кинопоема: