Какво ни казва протестът в НАТФИЗ?
Какво ни казва протестът в НАТФИЗ?
На 10 декември 2025 студентите в НАТФИЗ самоорганизираха свой протест, който впечатли не само с дружността си, но и с оригиналните си идеи. Разговаряме с трима от тях, за да очертаем по-детайлна картина на този необичаен протест и да вникнем повече в неговите посланията.
автор Благослава КириловаMоля представете се, от кой факултет сте, каква специалност изучавате?
Казвам се Тони Пенчев , главен организатор на протеста и уча филмова и телевизионна режисура във факултет екранни изкуства на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
В разговора се включват още двама от участниците в него:
Казвам се Александър Петров . Студент трета година в НАТФИЗ от Екранен факултет със специалност Филмово и телевизионно продуцентство.
Здравейте, аз съм Евелина Бибова от II-ри ,,А" клас на професор доктор Пенко Господинов, изучавам актьорско майсторство за драматичен театър в сценичния факултет на академията.
Много студенти от НАТФИЗ бяха на протеста на 1-ви декември. Как това недоволство прерасна в отделен протест пред самия НАТФИЗ, как се организирахте, какви предизвикателства срещнахте?
Тони: Мисля, че много от нас почувстваха гласа си на площада недостатъчен. Усещаше се нужда от нещо повече. Всички медии заговориха за поколението Z, чието присъствие сякаш за първи път се усети мощно по площада. Несъмнено това даде повод на младите да се активизираме и политизираме. Аз лично отдавна се интересувам от тези теми и преди тези протести не съм успявал да намеря достатъчно активни хора на моите години, с които да се изправим заедно срещу проблемите в държавата като студенти, които следва да се интересуват от бъдещето си тук. Смея да твърдя, че около тези протести много хора около мен се събудиха и видяха част от проблемите във властта и има надежда, че можем да се справим с тях. Относно организацията – честно, просто ми дойде до гуша. Разбрах, че има преподаватели в НАТФИЗ, които държат сметка на студентите си за това, че не са присъствали на вечерни учебни занятия, защото са били на протест. Говорим за занятия, провеждащи се между 18:00 и 22:00 часа. Тоест, има студенти, които искат, но не им се позволява да се включат в протестите. Преподавателите, без значение от политическите им възгледи, трябва да проявяват разбиране към нашия глас като студенти. Не вярвам, че отменянето на вечерни занятия за няколко дни ще навреди на образованието ни. Трябва да отбележа обаче и че имаше преподаватели, които отмениха семинари, леции и други неща, насрочени за 10ти декември, за да можем да се включим към протеста. Поздравявам ги за това и от името на активните студенти им благодаря за солидарността с каузата. Организацията ни беше абсолютно самоделна. Свързах се с по един човек от всеки клас и курс в НАТФИЗ и му разказах за идеята – протест пред НАТФИЗ, на 10.12., в 15:00, да блокираме ул. Раковски и да излезем всички. Без значение какви занятия имаме в този момент. Ако сме заедно, не могат да заплашат никого заради това, че не присъства в лекция. Това ни обедини. Имаме обща кауза, писнало ни е да ни управляват олигарси и да ни съсипват бъдещето и решихме, че няма да ги търпим повече.
Евелина: Може би формата на самостоятелния протест дойде още на 1-ви декември, когато студентите от НАТФИЗ се събрахме пред академията и заедно тръгнахме, пеейки към площада. Тогава се наложи някои от нас да си тръгнат от лекции, но си заслужаваше. Вече на 10-ти, благодарение на отговорниците на класовете, успяхме да съберем и двата факултета като трудности в това да решим, че ще го направим-нямаше. Всички се хвърлиха смело, въпреки рисковете и въпреки заетостите на един студент в НАТФИЗ.
Какво казвате с този протест? И на кого?
Тони: Този протест казва на управлението, че младите хора все още не сме се отчаяли и предали като много други. Казахме им, че няма да мълчим. Че ще вземем бъдещето в наши ръце. То не е тяхно. То е наше. Казахме на някои преподаватели, че няма да ни спрат от това да изразяваме гражданската си позиция. Протестът ни пред НАТФИЗ трябва да бъде и знак към министъра на културата Мариян Бачев, че не се справя и че не заслужава поста си. Към Тошко Йорданов, който е председател на комисията по култура, макар той самият да е антипод на културата, че трябва да напусне политиката. Към комисията по държавния бюджет, че за пореден път омаловажават значението на това да се стимулира финансово нашия сектор. И най-вече казахме на Бойко Борисов и Делян Пеевски, че мястото им е в затвора, а не в парламента.
Александър: Казваме, че не спим на другарите от Н.С. Показваме, че имаме гледна точка и сме готови да защитаваме бъдещето и интересите си. Казваме, че ни е дошло до гуша цял живот да сме в “преход", който по-скоро прилича на застой. Недоволни сме от господата в Народното събрание, от това как “управляват" и това за какви се представят. Недоволни сме от политическата криза и идейната неопределеност и липсата на истински леви или десни партии в парламента. Никой не е е този, за когото се представя и това ни вбесява. Това не смятам, че е политика.
Евелина: С тази инициатива не протестираме само против културната тиня, в която народът ни потъва и нашето съобщение е далеч по-голямо от това, че ,,няма пари за култура".Мисля, че ние представляваме гласа на младите хора, които искат бъдеще тук, младите хора, които не искат да учат или работят в чужбина по принуда заради липсата на условия.Казваме ,,НЕ" на задкулисието, на несправедливостта и на ниския стандарт, който за жалост, е далеч от европейски.
Студентите на НАТФИЗ част ли са от организацията “Студенти против мафията" (която обединява студентската общност от различни учебни заведения) и ако да, моля разкажете ни малко повече?
Тони: Не сме част от „Студенти против мафията“. Те са група студенти от юридическия факултет на Софийския университет, които имат същите позиции като нас. Вече бях започнал да организирам протеста в НАТФИЗ, когато се появиха те и много се зарадвах, че не сме сами. В последствие, буквално ден преди последния протест, решихме да обединим двата, като направим шествие от НАТФИЗ до ректората на СУ. Така и стана, и беше страхотно.
Вашият протест е повече срещу политическото управление на държавата като цяло или срещу състоянието на културния сектор в България? Или и двете?
Тони: И двете, разбира се. От политическото управление зависи до голяма степен състоянието на културния сектор в България, така че не може да ги отделяме. Културният сектор има много проблеми и макар и не всички да са политически, голяма част са точно такива.
Александър: Моето мнение винаги е било, че “рибата се вмирисва от главата". Да, като културни дейци, протеста е насочен и към двете. Аз смятам, че колкото и гадно да звучи, докато стигнем до въпроса с култура, има други неща, които първо трябва да се променят.
Евелина: Протестът е породен от неодобрението ни на политическото положение, в което се намираме, разбира се, като бъдещи артисти, надявам се, няма как да не засегнем темата за културата. Мечтаем за достъпност, мечтаем за възможности в изкуството, мечтаем да можем да приложим знанията и талантите си в нещо красиво , така че да можем да влияем по добър начин чрез филмите, постановките, статиите, фотографиите си и проектите, които създаваме. Мечтаем за едно културно общество, защото от какво се крепи една нация, ако не от история, религия и култура?
Планират ли се още протести? Смятате ли, че с оставката на правителството ще е достатъчна за реформа в културния сектор?
Тони: Надявам се след вече подадената оставка да не спират протестите, а да се насочат към следващия голям проблем – съдебната власт. Всички знаем за абсурдите на съдебната ни система, но сякаш забравяме, че тя следва да е автономна от властта, а не да бъде дясната ръка на олигарсите. Оставката на правителството не променя нищо за съдебната власт и за съжаление не е достатъчна реформа и за културния сектор. Макар и още да съм студент, ми изглежда, че в самия ни сектор няма достатъчно диалог. Твърде разединени сме, а вярвам, че има около какво да се обединим като творци, чието бъдеще е обречено на ограничени възможности за работа, докато не променим системата.
Александър: Не съм наясно дали се планират, но знам, че ако има ще бъдем там. Естествено, че не е достатъчна! Оставката е най-малката стъпка към промяната. Да не говорим, че дори бих я определил като бягство от отговорност и възможност за “натриване на носа" с идващите промени спрямо смяната на валутата.
Евелина: Със сигурност демонстрацията ни няма да бъде последна, имаме и лична битка, именно за бъдещето на българската култура, но нека първо се преборим за народния глас.Оставката на правителството е колкото победа, толкова и загуба, защото тя е само една формалност, а какво предстои-не можем да знаем.Знаем, че промяната започва тепърва и няма да се откажем, както скандирахме-,,Всеки ден ще е така до победата!"
Когато завършите, виждате ли бъдещето си в културния сектор? За вас реализация в този сектор изглежда ли реалистична, или се подготвяте за бъдеще, в което работите на поне 2 места?
Тони: Ще направя всичко по силите си да работя изцяло в културния сектор, без да ми се налага да работя нещо странично, но виждам, че това е много трудно и изисква много усилия, както и щипка късмет. За съжаление, дори и човек да се труди много и да има талант и късмет, понякога и това не е достатъчно, за да се справя финансово. Особено ако се занимава с кино.
Евелина: Това е голям проблем за хората на изкуството, не случайно е казано, че ,,музикант къща не храни".Иска ни се да не се налага да виждаме как народни артисти играят представление и след това отиват да взимат нощни смени.Реализацията е възможна, но трудна, местата са малко, защото културният сектор е малък поради финансова недостатъчност. и други фактори.Така няма възможност за разнообразие в изкуството и за повече реализация.Ако изкуството бъде поставено на пиедестал в обществото ни, може би един музикант ще може да нахрани къщата си.
Представяте ли си нови форми на продължаване на протеста, като например кино, театър, или както видяхме сега, и в музикалното поле?
Тони: Протестът в киното и театъра според мен не е спирал. От години не спираме да произвеждаме филми в жанра на социалната драма. Аз лично съм на мнение, че тези обществени теми, които ни засягат, трябва да бъдат прекарани през абсурдизма и комедията, защото всъщност ако се отстраним за момент от действителността, ще видим, че тя е колкото трагична, толкова и смешна.
Евелина: Честно казано се надявам да не се налага да посвещаваме постановки, филми или песни на тази грозна ситуация, но със сигурност можем да ползваме похватите на изкуството, защото така доказваме, че протестът не е форма на хулиганство и вандализъм, а себеизразяване и изискване за свобода, истинност и нужда за обществено обединение, от чиято липса ние страдаме.
Културния сектор периодично организира протести, но те никога не стават масови. По ирония на съдбата точно 2 часа след вашия протест имаше планиран друг протест на културния сектор, който също не остави своя следа. На какво се дължи според вас това?
Тони: Както казах по-рано – липса на диалог между творците. Аз разбрах за този протест чак след като приключи, а съм човек, който се интересува от тези неща. Ако организаторите на протеста се бяха опитали повече да стигнат до нас, щяха. И без това сме много малка общност. Тоест, очевидно проблемът е вътрешен в гилдиите. Не знам на какво точно се дължи това, но се надявам да се промени. Нека се обръщат повече към студентите за подкрепа. Да говорят с нас, да споделят опит. Ние палим лесно и бързо. Само искра трябва.
Да се събере енергия за протест е всъщност доста трудно. Вие успяхте. Какво следва след протеста?
Тони: Вече видяхме, че след протеста последва оставка, което е едно добро начало, но е само първа стъпка. Тази енергия трябва да се задържи по-дълго и властта да чувства отговорност към хората, които са я назначили. Ако успеем да я задържим правилно, надявам се ще стигнем и до последната и най-важна стъпка – затвор за Борисов и Пеевски и лустрация за хората под тях.
Александър: Смятам, че след протеста, следва по-трудното. Следва да сме по-бдителни и по да не си затваряме очите и когато забележим някой да се гаври с народа под една или друга форма да наддаваме глас веднага. Това са най-важните неща и както казах по-трудните. Най-трудното обаче е да гласуваме. Това ще бъдат поредните избори в последните няколко години и смятам, че ако трябва дори на инат, трябва да се отиде и гласува. Въпроса е за кого? Искрено се опасявам от новите “спасители", които излизат от тези протести.
Евелина: Отговорността ни след протеста става много по-голяма, защото изразихме твърдо несъгласието си с бившето правителство и сега трябва да сме готови за много повече провокации и манипулации.Следват много по-смели стъпки към едно по-светло бъдеще.Дано да сме успели да запалим искрата на други млади хора в страната, на студенти от други висши учебни заведения, а защо не и на ученици. Наш ред е и това е само началото.
