Книжнината, изкуството и културата на една държава са нейните най-ценни духовни богатства. Те са не само историята, но и колективната мъдрост на един народ. Нейното минало, бъдеще, но и настояще. Възможността натрупаният опит да бъде предаден и доразвит от бъдните поколения. Центърът на българската книжнина и култура е съхраняван в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методи“. Това е и централната тема в едноименния документален филм на режисьора Виктор Димчев.



              Библиотеката съхранява над 9 милиона документи, книги, вестници, списания, ръкописи, илюстрации и други. Това е най-големият архив на българската култура и знание, запазени през вековете. В нея се реставрират и дигитализират редица важни и основополагащи за българската култура исторически материали и книги. Достъпът до библиотеката е свободен както за български граждани, така и за международни, а нейната мисия е освен да съхранява знанието, да дава равен достъп до него за всички нас.



              Този филм не блести с технически качества, нестандартен наратив или оригиналност на поднесената информация. Неговото основно качество е в това да представи националната библиотека, да промотира дейностите на библиотеката, да привлече вниманието на зрителя върху значимостта ѝ и да го насърчи да ползва нейните услуги. Макар и да страда от на моменти излишен патос, филмът може да се окачестви като научно-популярен и образователен, и също подходящ за деца и ученици.