Този разказ на дуото Настимир Цачев като продуцент и Борис Клисурски като режисьор е сътворен преди 14 години. Съставен от рисунки на известното пустинно плато „Наска“ край Перу, ако не знаехме, че филмът е от 2005, бихме предположили, че е по-нов. Това само идва да ни покаже, че тревогите за човешкия отпечатък върху планетата съществуват от много по-отдавна и не са плод на актуалността на съвремието ни:

Това е въпросът. А отговорът? Нееднозначен. Все повече хора си задават този въпрос под една или друга форма, наблюдавайки постепенните, но зловещи процеси на деградация на околната среда. Светът е голям, място има за всички и въпреки това се оказва се трудно да си намерим правилното място.

Затова и разказът Nazca е дошъл в правилния момент на правилното място и продължава и досега, 14 години по-късно, да е в правилното време (разбирайте актуален). Може би ще бъде актуален докато крачат човеци по земята.

За да започнем да си отговаряме на фундаменталния въпрос за мястото на човека, трябва да тръгнем от началото – от появата на живота на планетата. Колкото повече гледаме еволюционния път, толкова повече и на най-простия човек започва да му светва:

Знаете ли защо изключително трудно откриваме доказателства за съществуването на хора отпреди повече от 15 000 години пр. Хр.? Защото не са умеели да създават достатъчно трайна материя, освен камъка, по който оставят следи. От тук можем да зададем резонния въпрос:

Показвайте Nazca на децата си и им напомняйте, че не трябва да превръщаме Земята в гигантско сметище.