I Don’t Want To Dance е необичаен филм, предизвикващ смесени чувства. От една страна, очевидно се опитва да ни каже нещо. От друга, какво ни казва и как точно ни го казва?! Дали „танцът“ умишлено не се използва в изразяването на филма, за да ни каже нещо много по-дълбоко?! Успешно ли го казва?

Филм? Със сигурност има признаци на такъв. Документален? Не. Социално ангажиран? По-скоро не. Музикален клип? Има белези и на такъв. I Don’t Want To Dance прилича на послание само за себе си, в което по особен начин са представени много елементи, добре познати от ежедневната действителност.

Общото, което свързва всички представени откъси от отделни сюжети на отделни е музиката. И то не каква да е музика, а онази, която много мои приятели оприличават с „тупца-тупца“.

Постоянната музика, макар сменяща източниците си в отделните сцени, като тънка нишка минава през всичките и им придава определена форма. Героите и ситуациите могат да се сменят произволно, но музиката извежда всичко това отвъд произволно разпиляни сегменти.

Всичко това ни отвежда до въпроса какво се търси в този филм през музиката. Съдейки по заглавието, и по развитието на сюжета, трябва да е танцът. Какво тогава е танцът? Ами, връзка. Танцът е един от най-естествените начини да се свържем, посредством синхрон в движението на телата ни.

Стигаме до онзи момент, който внася смут. От една страна можем да бъдем доста гъвкави в интерпретациите си и действително да видим силна идея. От друга, дали може да очакваме от зрителите да са толкова гъвкави? Ако допуснем, че филмът се опитва да ни покаже принципа „копиране“ на поведението по това, което наблюдаваме и танцът е един вид символ на това, то можем да направим заключението, че „следването на другите“ не е задължително най-доброто решение. Ако обаче не направим такова допускане, то филмът се превръща по-скоро в ефектен низ от произволни ситуации, с нюанс на пародия, осмиваща как изглежда ежедневието на съвременния човек.

От тази гледна точка, I don’t want to dance е меко казано щур пример, който може да се тълкува нееднозначно, но с видимия потенциал да каже нещо голямо и трудно за улавяне ако някой не ни обърне специално внимание на това.

Все пак продължавайки да разсъждаваме гъвкаво, то обяснението по-горе е непълно. Ако се вгледаме внимателно ще забележим, че повечето пъти, в които „тръгва“ танц, всъщност се случва нещо неприятно на някой от героите. То не само остава неразбрано от околните, но и бива криворазбрано като нещо, на което те трябва да отвърнат подобаващо – в случая с танц. Интересно с колко ли неща всеки ден, този принцип се претворява и в нашия „реален“ живот. Колко ли неща остават незабелязани?! Колко ли неща правим със самочувствието, че ги правим ние, а всъщност ги преповтаряме по образ, който някога някъде сме видели?!

А отгоре на всичкото, ако дотук разглеждаме нещата във философски, то се оказва, че самите автори на филма имат по-различно тълкуване на филма - политическо. Ето какво споделят те като допълнение към филма: 

"These are dark times. The growing amount of political, social and environmental issues fill the agendas of millions of concerned people around the world. You may think that in our modern and thorough times, every potential hazard has been identified. You would be wrong. There is a critical issue that, as yet, nobody has taken into consideration: how dangerous dance can be.

We’re living in a world where dance is everywhere and, believe it or not, your kids will one day be asked to dance. Blindly following other people’s “movements” may lead to catastrophic consequences.

This short film aims to raise awareness of how deadly dangerous dance can be.

So hopefully, one day, when someone asks you, you will be able to reply: "No, I don't want to dance!”"