Покрай Хелоуин всяка година се наблюдава бум на филмите на ужасите. Този идва с малко закъснение, но и качеството му го оправдава. Филмът е без контекст. Не знаем какъв е героят, защо е стигнал до там, не знаем от какво бягa. Знаем само, че нещо голямо, отвратително и гадно ще даде и последното си пипало, за да го догони. Атмосферата е изключително напрегната и в това е фокусът. Филмът е хорър, но може да се причисли и към психологическите трилъри, за които е типичен този тип съспенс „на живот и смърт“. Само че края на филма, където той прави със себе си нещо, от което дори и най-твърдата психика би изтръпнала, определено разбива трилъра и го въвежда в хорър категорията. Филмът е незавършена история, която ни качва адреналина с атмосферата си и ни показва нещо, което бих определил като символизъм. Правоъгълничето, процеждащо бялата светлина е прозорецът към свободата, надеждата, оцеляването, живота. Само една стена... Но нещото, което е наистина впечатляващо е разбора на понятието „той“, което филмът разбива на съставни части. Какво е „той“?! Тялото му, което остана там, или съзнанието му, което все пак излезе на свобода?! Интересен въпрос, върху който да размишлявате. Приятно гледане!