Nothing Special  (2012)

  • 10мин
  • Комедия
  • Камера
  • Нова Зеландия
гледай 2789

Всички искаме да бъдем специални. Не и Били. След като напуска дома си и лудата си майка, която е убедена, че той е прероденият Исус, Били се опитва да ограничи всякаква форма на комуникация с хората от страх да не би и те да решат, че е специален. Смях и абсурд.

Всички искаме да бъдем специални. Не и Били. След като напуска дома си и лудата си майка, която е убедена, че той е прероденият Исус, Били се опитва да ограничи всякаква форма на комуникация с хората от страх да не би и те да решат, че е специален. Смях и абсурд.

Горкият Били! Този късометражен филм е илюстрация на поговорката, че “всеки си носи кръста”. Докато повечето хора по света мечтаят да бъдат специални (за някого), ето го този млад мъж, чиято единствена цел в живота е да бъде обратното. Както ни показва режисьорката Helena Brooks – и едната крайност, и другата крайност не са никак лесно постижими.

 

Всъщност Helena е и ко-сценарист на филма, заедно с Jaquie Brown, с която са приятелки от гимназията. Имайки в предвид, че да разсмееш зрителя е най-трудно, дуото определено има добра работна химия помежду си и филмът е зареден с един очарователен и леко ироничен хумор. Макар кинематографията да не е нищо специално, тя все пак е красива, а в комбинация с добре подбраната забавна музика и откровенния глас зад кадър, зрителят остава с приятната нагласа, че слуша забавна история, разказана от приятел.

 

Разбира се, в една такава комедия винаги трябва да има известен момент на абсурдност и той е внесен от напълно истеричния образ на майката. Alison Routledge е идеална за ролята и за краткото си екранно време успява хем да ни подразни, хем да ни разсмее и да ни накара напълно да съчувстваме и да разберем психозата на сина й. Като цяло актьорският състав е изключително добре подбран и Liam Powell (Били) е майстор на смутено-отчаяната физиономия.

 

Nothing Special е изключително високо оценен по фестивали, отнасяйки куп престижни награди и номинации из Европа и Америка, включително номинация за най-добър късометражен филм от фестивала в Кан. Имайки в предвид този успех и факта, че филмът е  от 2005г., първоначално за мен беше изненада да не открия последвали проекти от страна на режисьорката, докато не разбрах, че се е пренасочила към снимане на телевизионни реклами. И макар, че съм леко разочарована, че още една жена режисьор е напуснала (поне за сега) филмовата индустрия, всъщност рекламите са едно много работно позициониране за режисьори с усет към лекия хумор. 

споделете във   
авторски текст на
Елена Рапонджиева
автор  Елена Рапонджиева
цялата програма
с подкрепата на

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте зрителски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте авторски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте акаунт за организатор