Човекът като машина. Монотонен двигател, монотонни мисли. Моно. Сам. Самота – в студения въздух. Машинно перфектни шофьорски умения – звучат на фона на машини.



Руски стиймпънк в периода на Студената война. Любовта е сведена до възпроизводство. Еротиката – до биология. Ежедневието – до поредица от шумове. И движения – прашинки по статичен фон.



Наистина ли се случва? Да, защото реалността е повече от всичко, което може да се заснеме. Черобил, близко бъдеще, двама мъже и две жени. Всичко е крайно нормално и крайно необичайно. Твърде нормално – за това е нужна майсторска игра.



Мирослав Слабошпитский обаче е заснел бъдещето. Или поне част от него - двуизмерен образ - дошъл през призмата на вече опитния творец. Образът на тази антиутопия стигна до Филмовия фестивап в Локарно (2012) и спечели Сребърен леопард. Вижте защо. Но ще Ви предупредя: могат да преживеят края само тези, които са успели да стигнат до него.