Филмите за природата и идеята, че тя може да оживее и да ни върне тъпкано за щетите, които й причиняваме не са един и два. Тази идея последните години се интерпретира по различни начини в тон с медийната вълна за глобалното затопляне, която затихна след като излязоха немалко учени и обориха теорията. Специално за френския Oceansize мога да кажа няколко неща. Първо, художествената картина на филма е уникална. Аз не знам дори игрален филм, който да показва структурата на нефтената платформа под водата. Фотографиите в Google даже са много оскъдни, което прави този филм уникален откъм визия.

 

Сюжетът е повърхностен може би защото създателите са наблегнали на въздействието, което предизвиква епичната картина на разрушение на нефтената платформа, когато петрола оживява. Интересно е, че създателите надали са подозирали, че 3 години след като правят филма извличането на петрол от океаните ще стане топ тема, заради еко катастрофата, която предизвика British Petroleum в Мексиканския залив през 2011. Всички помним ужасните кадри на двете дупки в океанското дъно, които бълваха тонове петрол директно във водата месеци наред. Тогава това ми навяваше безсилие. Същото това безсилие, което героя чувства, смесено с предсмъртната агония минути преди петрола да го погълне. Силен филм!



Ако ви е интересно как е направен, тук можете да гледате making.