И така, поредният български късометражен филм е вече достъпен за гледане в интернет. Scratched!  Историята на един одраскан от съдбата младеж, който в желанието си да помогне е готов да превъзмогне своите интереси... но, хайде ще започна от самото начало на филма.

 

Много приятно начало. Радвам се, че крановете и релсите вече се усвояват и в нашенското късометражно кино, защото картината, която те дават е несравнима, не заради друго, а просто защото е най-доброто 3D предаване на пространството, измисляно някога в киното. В първата сцена за няколко секунди (достатъчни) виждаме вътрешния свят на Maiky, в който веднага разбираме, че независимо от факта, че е графитаджия, той също чете, също се вълнува от история на изкуството. Тази характеристика на героя може да се срещне у много хора днес, на които обществото е лепнало някакви етикети, съдейки по повърхността, без да се вълнува реално от душевността на тези хора. Но, това е друга тема...

 

Нататък, няма да навлизам в техническите специфики на филма или сюжета, защото нямам какво да добавя. Не е филм за Оскар, нито може да послужи като образец за късометражно кино, но е по своему е свеж, динамичен, ясен и точен филм. Няма разтакаване с излишни сцени, няма кадри тип „5 минути гледам прозореца трагично и тежка китара свири на фон“. Има цвят, красота, движение, усмивки. Scratched е от онези т.н. feel good филми, в които има ясна идея. В случая – no hate. Това е силно, особено в наша китна България, където хейтърството се е превърнало в култура, а у някои хора и в диагноза. Абе с две думи, Scratched е як филм и си заслужава да му отделите 10 минути!

 

Поздрави и за Китодар, който винаги разцепва! :D

 

Scratched е част от официалната селекция на филмовия фестивал Ранно пиле, издание 2011.