Един малък симпатичен филм отдава почит на ракията, следвайки хилядолетната културна диря на тази „огнена вода“, която обичайно хората си правят по нашите земи. За нас, българите, ракията е не само традиция, но и нещо обичайно, с което сме свикнали и може би не се замисляме особено какво всъщност стои зад този обичай.

Това сравнение може да не е съвсем обективно, но и в двете напитки срещаме едно и също – отношение към госта. Почерпката, в човешката култура има много голямо значение. Независимо към кое място на Земята погледнете, и какъв народ живее там, посрещането на познат или непознат в дома винаги е специфично и представлява културен артефакт с много елементи в себе си.



Режисьорът Сава Иванов съумява в относително краткия си филм, през документално проследяване на технологичния процес по приготвяне на ракията, успява без излишен шум все пак да стигне до по-висшия замисъл.

„Огнена вода“ има изчистен и стегнат киноразказ, не се отплесва в детайли. Темата със сигурност не се изчерпва в 6 минути и филмът по-скоро изглежда като начало, или бърз преглед, оставя едно усещане, че доста повече неща биха могли да бъдат показани. Именно обаче поради добрата си подредба и достигането на човешката идея, заложена в акта на производство и черпене с ракия, все пак дава цялостна представа за този културен обичай на някой, който не е особено запознат.



Това на свой ред прави филма полезен, да не кажа чудесен за показ пред чужденци. Заглавието „Огнена вода“ също е добро, освен с поетично звучене, се характеризира хем с идея, хем с усещане. Макар и кратък филмът успява да стопли душата, не само напомняйки за онзи специфичен огнен вкус, но и напомняйки за свързващата човешка сила на ракията.