В последните години документалното кино все по-често се обръща към портретния филм като алтернатива на традиционното „обективно“ или генерализирано говорене в жанра. Тук няма задължително специалисти, експерти, професори, доктори и всички възможни титли, които можете да си представите. Това е метод на разказване, който си позволява да бъде персонален, да изявява личната гледна точка на определен човек или група от хора, без това задължително да е подкрепено с обичайната фактологическа аргументация. Разбира се, това не означава автоматично, че истината се изкривява, а по-скоро, че мнението и гледната точка на даден индивид се ценят, дори той да не е задължително известна обществена фигура. Във филма на Владислав Величков „Олег“, ние ставаме свидетели именно на такъв подход. Разказ за и от Олег Костадинов, инженер-конструктор по електроника и изчислителна техника, който е главно действащо лице в създаването на първите компютри в България още по времето на социализма.



       Ще речете, какво път толкова, в този процес са участвали купища хора, защо ни е да слушаме именно за него, и донякъде ще сте прави. Тук няма нищо толкова специално. Един мъж разказва своята лична история, своите надежди, мечти, болки и тревоги. Всъщност, филмът може да се разглежда и така – изповедта на един застаряващ инженер. Защо въобще би ни било интересно да гледаме този филм? Отговорът е следният. По-големите процеси, разбира се, са задвижвани от хора именно като Олег. Хора, които са отдали живота си на някаква идея, дейност, наука, или занаят. Хора, които са изживели дадено време с цялата му културно-социална палитра и противоречивост, които носят спомени за събитията, а не цитират документи и хроники (които впрочем също са писани от хора, а както знаем и нерядко фалшифицирани с различни цели). Субективният киноразказ, какъвто се явява в портретния филм, не ни дава Истината, а просто една от истините. За нас остава удоволствието да я насложим върху останалите образи и да преценим как седи върху цялостната картинка.



       „Олег“ не ни изненадва с нестандартни кинематографични или режисьорски решения. Всъщност, филмът е по-скоро класически от гледна точка на визуалния разказ. Това, с което лентата може да ви грабне е затрогващата откровеност, с която един мъж разказва за своя живот, работата си, съжаленията, решенията, които е взимал и до какво са довели те. На това ниво силно се усеща режисьорската работа, тъй като Владислав Величков е успял да спечели доверието на един човек, да го провокира по правилния начин и да го заснеме. Покрай всичко това, ние като зрители разбираме и доста любопитни факти около производството на изчислителни машини и компютри още от времената, когато ако те са с размерите на хладилник са се смятали по-скоро за малки.