One Day е френска анимация, дело на група студенти от Gobelins. Качеството на анимацията е страхотно, каквото и трябва да бъде от високо реномираното училище за анимация. Филмът ни разказва за мъж, който живее сам в къща, която обикаля целия свят ден по ден. Ставаме свидетели на невероятно красиви гледки по време на пътуването му, които обаче завършват винаги с едни и същи думи в дневника му, в който описва къде е бил – rien a faire, т.е. нищо за правене. One Day, къщата се приземява в голям град. Там нещата се променят!



Изключително много мисъл е вложена в тази анимация, която едва 4 минути за по-внимателните зрители отваря цяло поле за размисъл. Какво като си в райското кътче на Земята, когато нямаш с кого да го споделиш?! Това е първото, което ми навяваше филма, докато героят ни не се приземи в града. Тогава в едно кафене се запознава с майка с дете и не усеща как денят минава. Часовникът му прекъсва този прекрасен момент, напомняйки му, че трябва да се върне в къщата, за да не отлети без него. Той, разбира се, раздвоен между дилемата домът или жената, прави очевидния избор. Но на следващия ден за пръв път къщата не се е преместила. Мисля, че това може да се разглежда като алегория за пътя, който изминава човек в търсене на нещо... или някого. В повечето случаи е някого. В крайна сметка съвместното съжителство на хората не е гаранция за щастие, но е от задължителните условия.



​Тази анимация ми напомни за един цитат на Marc Levy, който ще споделя с вас - La solitude est un jardin où l'аme se désseche, les fleurs qui y poussent n'ont pas de parfum... parce qu'il n'y a rien à faire!