През 2013г, Андрей Христозов се гмурва дълбоко в действителността на едно момче, което е и герой на днешния разказ. Тази история на пръв поглед може да изглежда земна и някак обикновена, но колкото повече гледаме, толкова повече разбираме необикновената сила на хората да съхраняват доброто в себе си и да продължават напред, независимо от препятствията.
Ролята на документалното кино е от огромно значение, защото то дава специфично познание за живота, или по-конкретно онази му част, която наричаме реална. Художественото кино също го прави, но то много по-смело и безскрупулно може да си позволи да манипулира възприятията на зрителя, с цел постигане на определен ефект на въздействие. В художественото кино свободата на въображението е много по-важна от съществената фактология на една история. В документалното кино би следвало да е обратното, но може би за ваша изненада - не е съвсем така.
И документалното кино си има своите номера.
То, извън рамките на строгата жанрова класификация, си е пак художествено кино - такова, което следва определени правила, насочени към интерпретация на реалността, а не към измислянето й. Но документалният филм сам по себе си е също толкова творчески продукт, колкото и всеки друг филм. И в него има игра със сетивата ни, има монтажни ефекти.
„Дебют“ е със силно изразена музикалност, филм с чувствителност.
Всичко това е важно да се отбележи, защото когато разглеждаме "Дебют", разглеждаме една завършена история, съчетаваща документалното с художественото. История, в която са вложени доста мисъл, прецизност и най-вече отношение. Откриваме умело съчетаване на щрихи от българския малък град, естетически замисъл и музика, която ни прави по-съзерцателни и отворени за малките неща.
Филмът разкрива детайлна гледка към живота на един човек, от място, на което самият той не е бил.
Защото не забравяйте, че докато гледате филма, и Румен го гледа. Това не е филм само за нас, зрителите. Това е филм и за самия него. Представяте ли си, след всичките трудности, през които е минал, в един момент, киноразказ събира в кадър всичките хора, които го познават и всички те говорят за него.
Филм за мечтите.
Много малко хора ще преживеят честта да бъде направен филм за тях. Това е само по себе си мощно послание, тогава когато героят и историята му са истински.
Само истинската история може да изкара всичко това, което ни предават участниците във филма, които нямат никакъв опит пред камера.
И героят е истински – младият шахматист, който се оказва, че не е умствено изостанал, а доста добре усеща света около себе си щом е разбрал, че:
“Много е трудно да си себе си, тук, в малкия град.”
В крайна сметка филмът без да съди, да поставя етикети и да ни учи на нрав, разколебава по някакъв начин самочувствието, което градските хора имаме, че всичко ни е ясно.
Осъзнаването на казаното в горния цитат, от един млад човек ни води до интересния въпрос що е то умствено изостанал и кой всъщност влиза в тази група?
Ако към това прибавим и фактът, че много хора не се водят в живота си от мечти, а от безкрайния поток на потребностите, то въпросът може да изглежда и така:
Той или всички останали сме леко изостанали?
Стигаме и до други въпроси – какво ни е отношението към деца с особени потребности?
А нямаме ли всички особени потребности?
Живеем ли така сякаш осъзнаваме, че както и ние, така и всички останали са крехки души, или живеем в удобните, но и фалшиви коловози на понятия като „нормални“ и на „изостанали“ хора?
„Дебют“ не само е филм с фина чувствителност, присъстваща във всички пластове на историята, това е филм за миналото, което дава светлина за бъдещето, защото в миналото на Румен освен трудности, е имало и любов. Това е филм за безусловната вяра в по-доброто, което е някъде там, само трябва всеки да си го намери, да запретне ръкави и да не го е страх да го изкопае.
Хубавото на „доброто“ е, че се открива и вади от душата само веднъж, след това то може да се запази завинаги туптящо, достатъчно е да го поставите в сърцето си.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов
