Филмът „Ден като ден” на Господин Неделчев представя една много реална и тъжна ситуация, а именно масовото стадно поведение на хората, работещи в големи институции.



 По един пародиен и тъжен начин, зрителят става свидетел на подмолно поведение, интриги, подливане на вода и всякакви опити да се „изкачиш” на по-високо. Това е и абсолютният факт в България. Актуален към днешна дата „Ден като ден” провокира, „ядосва”, показва изпростяването на хората и като че някак моли или по-скоро апелира човешкото, което е заложено в човеците да се събуди и да се задейства, преди да е станало твърде късно, защото е въпрос на време всичко да се срине и да не остане нищо след това...!



 Пречупено през призмата на черния хумор, посланието на филма е положително и замислящо!