Първото нещо, което мога да кажа за Origami e, че е алегория за начина, по който хората се учим. Филмът може да се раздели на две части – теоретичната в началото, когато на ученика му е скучно, защото знае, че не може да направи толкова хубав дракон като този на Учителя си и практическата част, в която Ученикът трябва да измине един път, а единственият му начин за оцеляване е чрез Оригами.



Достатъчно мотивиращо ли е?! Винаги ме е привличала старата японска култура, защото за мен има нещо магнетично в нея. Философията и ниво духовно себеопознаване, до което японците са стигнали, имам усещането, че е пъти по-високо от нашето, наблюдавайки ежедневната проблематика на хората тук. Освен това те притежават едно особено чувство за минималистична естетика, което по страхотен начин е изобразено и в Origami. Скоро не бях гледал филм с такова стилистично ниво. Като започнем от изпипаните светлосенки, погледа на Учителя, който наистина вдъхва мъдрост и спокойствие, както би трябвало да бъде. Оригами - изкуство, непознато по нашите ширини и впечатляващо красиво. Интериорът, хартиеният замък, който е последното му изпитание... Където и да се вгледате в този филм за духа и тренирането му, има какво да видите. Приятно гледане!