Човечеството е изправено пред един много сериозен проблем, за който не съм много сигурен дали ще се измисли скоро идеална формула – осъвместяването на ежедневния забързан живот с партньорския без едното да се влияе от другото. Макар много хора да живеят добре заедно, често това е само привидно. Както и Out of Sync много добре показа, никога не знаете какви са вътрешните монолози в главите на иначе изглеждащите чудесно заедно съпрузи. Липсата на доверие, свръх ревността, липсата на време да прекарват заедно, страх,изморяващата работа... всичко това отчуждава хората. При някой изхода е раздяла, при други е продължаване на съвместния живот, но никога с тази степен на близост, каквато е била в началото на връзката. Третия изход е двамата да осъзнаят порочния кръг, в който се завъртат и в крайна сметка да си кажат искрено „обичам те“.
В случая, Pete Gelderblom със страхотния си кинематографичен стил, в който практически ставаме свидетели на два филма - единия чрез звук, другия чрез картина, представя третия изход, макар и след проява на солидно недоверие, за да вдъхне малко позитивизъм. Това е хубаво. Двойките са много, двойките с проблеми също и този филм, оказва се, може и да е успешна стъпка напред в осъзнаването на проблема и поемане към разрешаването му. Впрочем, изброените фактори в първия абзац са убедително обобщение защо двойките имат проблеми, но всъщност всичко произтича от недостатъчното взаимно познаване. А когато човек не е сигурен в нещо/някого, естествена реакция е да започне да ражда предположения, в случая мислените им монолози. За това са си виновни единствено самите те. Предизвикателството на века не е човека да е икономически динозавър, акумулиращи много пари, с които да има спокоен и сигурен живот за децата, а да опознае любимия си и от това да произтече нещо красиво и дълготрайно без това да е за сметка на останалите неща от живота. Баланс. Иначе какъв е смисъла от съвместния живот?
А и още нещо. Ако шофирате в такива „напрегнати“ моменти, внимавайте все пак покрай какви табели минавате.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов