Както много други български филми, и „Пари“ на режисьора и сценарист Калоян Патерков, започва с бетон и панелки, чиито драматизъм се подсилва от черно-белия кадър. Но продължението му поема по свой отличителен път. Това не е типичният стил на неореализъм, който познаваме от „Влакове“ или „Парафиненият принц“. Историята е свежа, децата ведри, стила на снимане – близо до тяхната жизненост.

„Пари“ не е претенциозна продукция, заснета е със скромен бюджет и до голяма степен, както много други неща у нас, разчита на сърце и приятелство. Именно тази енергия прави филма запомнящ се, въпреки техническите забележки, които не са малко, но се преглъщат. Историята е позитивна и някак автентична, а в своето развитие, ни казва и нещо повече.

И сме намирали какво ли не… В случая хлапетата намират портфейл с дебела пачка пари. Това прекъсва идилията и поставя героите в морален шах. Техният нравствен компас, а оттам и отношенията им се изправят пред сериозно изпитание. От действията им зависи как те ще излязат от тази ситуация. В известен смисъл този случайно намерен портфейл ще накара всеки от участниците да се разкрие какъв е човек е без да има възможност да се скрие. Защото изкушението е прекалено силно, за да останат безразлични и да не изваждат своите по-дълбоки импулси.

Но промяна задължително ще има, това е важното и точно това проследява „Пари“, разгръщайки пред нас цялата история. На моменти може би проличава, че актьорите не са професионални, без разбира се да броим Иван Юруков и Яна Маринова, които чудесно изпълняват ролите си на родители, и са в крайна сметка сериозен фактор за поведението и на самите деца, но въпреки това филмът е позитивен и успява да направи ценната връзка между герои и зрител, за да стане той съпричастен и да съпреживее света на героя.