Омраза. Колко гадна дума. А е толкова често срещана. Е, не я изричаме. Но я изпитваме. Мразим това, мразим онова. Този и онзи, оная. Прекалено много мразим, а това е опасно. "Наранен съм." Всичко идва от усещането за несправедливост. Не трябва да се държат така с нас, ние заслужаваме много повече. "Аз съм добър, аз имам право." Действаме заради омразата. Гневът понякога е единственото, което ни води, което ни кара да продължим. "Моят гняв е справедлив."  Мразим заради хората, които обичаме. Пазим ги.



Тогава какво й е лошото на омразата?  Поражда още омраза. Обичащите живеят в свят на любов. Мразещите живеят в свят на омраза. Светът е един. И е претъпкан с кавги, разделения, убийства, побоища и изнасилвания. Когато те мразят, мразиш и ти. Не са много тези, които имат силата да спрат. Със сигурност не и тези от филма. Който междувпрочем си е доста актуален. Да, става дума за втората световна, но войни има и в момента. Студената война още не е свършила. Преместила се е в пустините на близкия изток и вече е топла. Сирия е последният пример.



Толкова е лесно да се отдадеш на омразата. Веднъж, после пак и накрая унищожаваш всичко, което си бил. Погледът на режисьора обаче е уникален. Дори в разгара на битката се намира нещо красиво. Отвъд двигателите и картечниците цари спокойствието и мира на природата. Ето къде трябва да търсим спасение. Където няма войни, предразсъдъци, смъртни врагове и прочее. Защото веднъж да станеш демон, нито любовта, нито вярата ще те спасят. Само куршума.