В отличителния за Димитър Димитров и Дилян Еленков стил, анимационният филм „Мир“ (2019) прелива от визуално в словесно и обратно, преминавайки през едни от най-недостъпните и фантазни кътчета на човешката душа. Детската невинност е преплетена с мрачния и забързан свят на възрастните хора, а целият диапазон от състоянията между двата екстрема неспирно се трансформира от форма във форма с лекотата на мисълта и словото, което тя предизвиква. Мир е едновременно културна концепция, визуален образ и малко дете. Той е момче, което вижда вселената в нейната свободна изява, в нейния хаос и в детските си представи се опитва да я подреди, да я „поправи“ и извае така, че всички да са щастливи и в хармония помежду си. Въображението му непрестанно гради най-различни препятствия и подвизи, принципи и механизми, чието спазване ще доведе разбъркания въртоп от феномени до раждането на една нова звезда, която ще излъчва разбирателство и покой върху безспирния и парадоксален двубой в човешкото битие. В своята чистота детето обгръща едновременно празнотата и есенцията, то е началото и края на човешкия дух, неговата поетика, където се съдържат всички възможности, цялата вяра и сила, цялото бъдеще, но едновременно с това и най-плътната връзка с предците и колективната митология. Мир знае, че от него зависи благоденствието на всички останали, защото той е органично вплетен в едно общо тяло и съзнание с всички останали. Неговите мисли, чувства и действия влияят непосредствено върху действителността. Той е вътрешното равновесие и увереност, които са нужни на човешката душа, за да устои срещу разрушителните сили на самолюбието, отчуждението, невежеството и ентропията, която следва от тях.   



Мир притежава специално знание, чийто източник не е рационален, а по-скоро се изразява в непокварената детска способност да схваща света извън сковаващите рамки на причината, следствието и природните закони. Над всичко това греят лъчите на вярата, въображението и „божествената искра“, която го е създала. Така, без напълно да осъзнава това, Мир притежава херменевтичен поглед върху естествената метафоричност и значение на ежедневието. Способен е да види символиката в заобикалящото го, да й противодейства или пък да я подпомогне в разгръщането на нейната дискретност. Подредбата на чиниите върху масата, формата на плочките по тротоара, пукнатините в тях, петното, което пълзи по тавана, всичко това не е проста случайност, а дълбоко смислено присъствие, събитие в потенциал, чието развитие зависи от неговото докосване, от неговото въздействие и взаимодействие. Когато мирът докосне една епоха, една държава, един човек или пък предмет сякаш цялата природа се концентрира в точка и ликува в тържествено откровение. Празник на безбрежната лекота и безмълвната радост, последвали от неимоверното усилие и напрежение на умиротворителя, на пазителя, който се е посветил и пожертвал в името на идеала, че извечният космически дуализъм може да бъде сведен до единство, до вътрешен мир, до спасение.

           

Анимацията на Димитър Димитров предизвиква въпроса кое е първо - словото или образът? Как овладяваме и възприемаме, как пресъздаваме и участваме в света? А окончателен отговор няма, както няма ясна граница между вътрешен и външен свят, между човешкото същество, обществото и вселената, в които пребиваваме. Образите се материализират спонтанно и изчезват като привиденията на времето, в чийто безбрежни мащаби цялата културна памет и цивилизация губят своята плътност, а какво остава за индивида и неговите моментни преживявания и чувства. И все пак именно микрокосмосът се явява най-съкровеният ни допир до реалността, до непознаваемите основания на съществуването. Незначителните на пръв поглед лични истории, малките детайли, неясните очертания на психиката се проектират върху обектите и ги превръщат в смислени преживявания. В детския солипсизъм на Мир се крие дълбоката мъдрост на вековете – не друго, а красотата, грижата, любовта, вярата и въображението ще опазят хармонията между хората. Лудост е не да почувстваш призванието да спасиш света, а никога да не си изпитвал подобно влечение вътре в себе си.    

 

Kinematograf.bg с удоволствие представя анимационния филм „Мир“, част от програмата на Месец на българското късометражно кино. Приятно гледане!