Филмът „Крушов сайдър и цигари” /Pear cider and cigarettes/ на Робърт Вали /Robert Valley/ представя една привидно спокойна история, която започва в тихата нощ на 24 декември 2007-а година. Почти като коледна приказка, но... с лош край. Главният герой Роб /Robert Valley/ получава писмо от своя приятел Техно Стайпс /Techno Stypes/, в което той пише, че вече е мъртъв и моли приятеля си Роб да се напие с чека, който му е пратил за 1000 долара заедно с писмото. От тук започва драматичната и не лека история за живота на Техно, която зрителят научава от гласа зад кадър на приятеля му Роб. Историята се пренася шест месеца по-рано, за да представи болния и чакащ за трансплантация на черен дроб Техно. Приблизително там започва и движението на филма във всички посоки. До самия му край -пътуванията, връщането към истории от миналото, обясняващи случващото се сега, полетите, движението с всевъзможни превозни средства правят филма забързан, но не и задъхващ. Темпото е едно и също. Умерено и леко. Плавното течение, което понася зрителя на това лудо пътуване не натоварва и не напряга до самия финал. Съчеатанието на монотонния глас зад кадър с постоянна музика прави филмът още по-интригуващ. Сюжетът, тежък на места, представя поредица от драматични събития в живота на Техно, който от умеещ всичко младеж се превръща в един провалил се самотен алкохолик, който е обречен да умре, а иска да живее.



 Филмът е изпълнен с не малко символика и метафори, което го прави още по-интересен и по-дълбок в посланието, което иска да остави. Самото начало с Коледната нощ и писмото, след което следва реплика, че Техно е човек, който е знаел, че няма да доживее до 40 години показва тази втора смислова линия, която върви до самия край. Граднският живот, който предлага висчко и много е показан в нелишен от подробности и детайли аспект. А Техно започва да потъва в мрачните удоволствия устремено и бързо. Ускорил живота си максимално се удря, както вътрешно в стените, които са в него, така и буквално. След първата катастрофа, която го оставя за повече от две години в болница, Техно се движи непрестанно между сегашното и отвъдното, променя се изцяло и като че, връщайки се от бездната на смъртта  в реалния свят, решава отново да полети в нея с постоянните си напивания. Крайностите, до които стига не спират, а надеждата е трансплантация, която да го върне в света на хората. Многото пари, с които разполага, не го правят щастлив, дори не решават проблемите му. Благодарение на тях затъва повече и сигурно.

  Ясният край, даден още в началото и добре представените истории, които отвеждат до този край са подсилени с много детайли, които може дори да бъдат пропуснати. Детайли като кожените якета на Техно, на които са изписани музикални банди като Led Zeppelin, Kiss, Metallica. Висящите  от електрически кабел кецове, споменаването на Параграф 22, черната котка в болницата са все важни и показващи един бунтарски и дори скандален начин на живот, който по неписано правило води до трагичен и безсмислен финал твърде рано.



 Изборът от преобладаващи мрачни цветове, както и развитието на действието основно нощем показва още един път тъгата и болката на Техно. Появата на цветове е кратка, както са кратки хубавите моменти в живота му. Филм, който показва в голяма степен и силата на човек във вярата, вярата, че един ден всичко ще бъде наред.



 Отново в самото начало Техно пише в писмото, че вярва, че скоро ще се видят с приятеля си Роб, но му пожелава, все пак да не е толкова скоро!

 А сайдърът от круши и цигарите никога няма да свършат!