Играта на Тай Едуърдс е брилянтна. Денис Лийч, братът на режисьора, е убедително типичен. А Самър Пери никога не играе. Гледайте филма, не за да видите кой кой е, а как.



Носещата сцена е маса в американски крайпътен ресторант. Двама приятели и менюто. Менюто думи, мисли, социални правила, асоциации, приятелства... Част от това, което е в главата на Пит. В сюжета се плъзга съвсем тънка нишка на социална критика, плъзга се тихо като скалпел и неусетно отстранява всяка социализация, всяко очакване, слой от онова, което вече не осъзнаваме.



И след всичко, „Пит“ е филм за приятелството.