6675 БЛОГ  филми

Павел Г. Веснаков тази година направи истински удар с 4 награди от най-големите ни фестивали за Парафиненият принц, но не само че не е спрял, но и продължава здраво напред с PRIDE, чиято световна премиера предстои след няколко дни в Швейцария...

автор  

• 29 Юли 2013

Колко е хубаво да седнеш и да си поговориш с човек, който е признат в изкуството си, но не те гледа от високо, а напротив – дори му се струва странно и неловко, че за него се пишат статии. Може би това е тайната на творецът-професионалист – той не лежи на постигнатото, а гледа в бъдещето, защото знае, че винаги има накъде да се развива.

Такъв е Павел Веснаков. Ако не си чувал за него – значи не си внимавал. Ние обаче сега ще ти припомним (подсказваме). Първият му филм “Влакове” от 2011 печели наградата Джеймсън. Вторият - “Парафиненият принц” - печели награди във филмовите фестивали в Сараево и Балчик , а след това взима и наградата Златна Роза 2012 за най-добър късометражен филм. Ние имахме удоволствието да споделим “Парафиненият принц” с вас на една от нашите сбирки Кинематограф LIVE.

По повод това събитие вече сме имали удоволствието да разговаряме с Павел – предишното ни интервю можеш да прочетеш тук.

 

Но ето че сега, на международният филмов фестивал в Локарно, Швейцария (7-17 август) Павел ще покаже най-новия си филм “Чест” (английско и разговорно заглавие “Pride”). 

 

По този повод решихме да се срещнем и да поразпитаме младия режисьор за плановете му, новия филм… и изобщо да си поговорим за кино.

 

Стилът ти носи много от елементите на неореализъм. В Италия, където възниква течението, филмите, принадлежащи към него, са характерни с факта, че често не използват актьори, а реални личности от социалната среда, която искат да представят. Ти рискуваш ли с непрофесионалисти или залагаш на сигурно?

Всъщност много от хората, които участват във филмите ми не са актьори. Това е нормално за всеки млад режисьор. Във “Влакове” например само главната героиня е актриса. Шофьорът, който я качва всъщност е вуичо ми. В “Парафиненият принц” и “Чест” почти всички са актьори, но винаги така се получава, че има някой непрофесионалист.

И в трите ти филма в определени моменти на фона на събитията звучи силно радиото/телевизорът…

Да, много обичам този похват. От една страна създава контраст между драмата, на която ставаме свидетели и това, което се коментира в медийното пространство в този момент. От друга страна служи като вид времева котва – дори и след 10 години да гледаш филма, веднага можеш да разпознаеш момента, в който се развива действието по темите, вървящи в ефир. Всъщност като цяло трите филма имат свързана тематика и стил имаме идея в бъдеще да ги излъчим като трилогия.

 

Откъде дойде вдъхновението за новият ти филм “Чест”? Изобщо, откъде черпиш идеи за филмите си? 

Различно е за всеки филм. Идеята за “Чест” например ми дойде от една книга – “Змийско кълбо” на Франсоа Мориак. Тя дискутира проблема за адаптирането на старато поколение към живота и ценностите на новото и аз реших да разгледам този въпрос, фокусирайки се върху конкретен елемент. А “Парафиненият принц” до голяма степен е по истински случай. Аз познавах момчето, което едно време беше в същата ситуация.

“Чест” е ко-продукция с Германия. Как се случи това? 

Имах удоволствието да спечеля място на така наречения Talent Campus в Берлин. Той се провежда вече 10 г. по време на Берлинският филмов фестивал и всяка година дава на определен брой млади и талантливи филмови творци от целия свят възможността да присъстват на семинари с някои от най-големите кино-професионалисти в света. Там не само научаваш много, но и срещаш много хора и създаваш чудесни връзки.

Подобен Talent Campus се провежда от няколко години и в Сараево, а аз успях да спечеля място и там и така срещнах например Александър Алексиев ( главният актьор в “Парафиненият принц” и  “Чест”).

Ето още няколко любопитни неща, които научихме по време на разговора ни с Павел:

·         Можело е никога да не почне да се занимава с кино, ако не е било насърчението от учителка в гимназията.

·         Мисли, че Българското кино трябва да се характеризира с обща тематика или стил, както Румънското кино например.

·         Вълнуват го темите и живота по крайните квартали – като сценарист и режисьор обича да разказва онези истории, които по-рядко виждаш разказани. Но ако прави други филми – те биха били филми по комикси, защото според него до момента няма достатъчно добра адаптация на комикс. Дори има идея за нов комикс-герой.

 

При всяко положение, Кинматограф.BG горещо му пожелава успех и очаква с нетърпение премиерата на “Чест“ в България, която за съжаление засега не се знае кога ще бъде. 

споделете във