Luke Randall е студент по режисура, когато създава „Reach”. Краткият филм му носи над 20 отличия от различни фестивали. Очарователната история-фрагмент на малкия робот заслужава добрите отзиви. Randall успява да събере в по-малко от 4 минути толкова много: умиление, търсене, провокация. Екзистенциалното противоречие, пред което е поставено роботчето – да остане свързано към това, което му дава живот; или да се протегне отвъд ограничението към волността на търсенето – прави препратка към собственото ни съществуване. Колко пъти се „протягаме”, за да се опомним за всичко, за което сме „вързани”? Коя е нашата „птица през прозореца”? Готови ли сме като роботчето да се опитаме да я достигнем въпреки всичко? Заслужава ли си?



Симпатизирам на малкия робот, който вероятно съвсем целенасочено е нарисуван да изглежда така миличък. Той се ражда, радва, вълнува, стреми, бори и заспива (предпочитам да използвам тази дума) за 3 минути. Но накрая ти идва да му кажеш „браво”, а не „глупаче”, защото събира смелостта да бъде пред страха от ограниченията. Едва ли е случайно, че това, което грабва вниманието му е именно птица – символ на свободата, волността – точно това, което му липсва. И той все пак успява да я получи, макар и за няколкото секунди, в които успява да се движи и без да бъде свързан с кабела. Това си е победа.



Браво, мило роботче.