Rebel започва с говор от телевизор с много директни послания. Забележете, че вместо име на държава, се назоваваше името на президентската администрацията. След това драматично начало, историята много бързо потъва в следобедната идилия на едно младо семейство. За дълго време филмът успокоява топката до степен почти да забравим с какви думи започва.

Rebel е особен филм, защото съчетава майсторски различни моментни настроения, доближавайки се максимално до действителното усещане за живота. Трагедиите и негативните събития като цяло са рядкост в животите ни и всички те са обгърнати от малките обикновени неща в живота. Преминаването през границите на спокойното и извънредното състояние на човек поражда същинската интрига, защото тогава моралния компас на човек се подлага на изпитание. В извънредно състояние човек може да действа бързо и смело, а може и да блокира, заради паника, но на границата с състоянието на покой, точно там се случва нещо, в което успяваме да надникнем по-надълбоко в душата на героя.

С това идваме и до друг важен момент, който прави впечатление. През цялото време гледната ни точка към случващото се е ниска и не изпуска хлапето от поглед. Ако дълго време този подход ни се струва естествен, то има моменти, в които някак ни се струва, че като че ли не успяваме добре да видим цялостната обстановка.

Целият филм представлява едно постоянно наблюдение върху емоционалността на хлапето, което обаче успява да се слее с неговите възприятия, затова зрителя е не само наблюдател, но и поставен в позицията на самото хлапе. Всъщност филмът през цялото време държи зрителя близо до хлапето, защото именно то в крайна сметка се оказва най-близко до отговора на тъй иначе трудния въпрос – какво да правим с емигрантите, след като и те имат право на мир и по-добър живот, и ние имаме право да пазим близките и земите си.

В хлапето се породи бунт. Неговите инстинкти се оказаха онова нещо, заради което филмът успява да предизвиква дълбок резонанс с инстинктите и емоциите на зрителя, независимо от религия, пол, възгледи. Pier-Philippe Chevigny е постигнал забележително съчетание между послание, човешка история, конфликт, душа и политика, като всички тези елементи достигат до нас през чувствителността на едно хлапе, което се оказва, че не е нужно да бъде информирано, активно политически, за да достигне до своя чист отговор за нещата.

От тази история не само хлапето излиза променено, но и зрителят.