Този филм със сигурност ще провокира силни реакции във всички възможни посоки. Освен признак на майсторско кино, това е и предвестник за добро преживяване. Red Apples ни разкрива една на пръв поглед тривиална ситуация – сватба, роднини, народна музика, след която обаче навлизаме в една по-мрачна картина, която ни напомня, че зад усмивките  могат да се крият и други неща.

Всеки човек носи генома на родово-патриархалните ценности в себе си.  За някои, това са архаични неща, които асоциират с почти забравени разкази на техните прародители, но за други, това уважение към традициите е живо и до днес. Затова и, независимо кой, откъде гледа този филм, той ще го разбере.



Историята на Red Apples е забележителна, защото навлиза в територия, която изисква безупречна автентичност, а това не е проста работа, когато става въпрос за социо-културни особености, установявани хилядолетия в конкретна страна. Освен, че се изисква добра подготовка, изразена в отлично познаване на местните традиции, в което влизат естетика, музика, облекло, дори малки жестове, трябва много работа с актьорите, за да могат да водят историята убедително.

George Sikharulidze е режисьор, а Guka Goliadze отговорен за цялостната кинематография. Може да се каже, че са се справили брилянтно – търсеният ефект не само е постигнат, но преживяването на филма е неповторимо. Докосването до света на една млада дама, поставена в крайно неудобна ситуация, заради тежкия характер на свекърва ѝ, е предадено многопластово, следвайки стриктно каноните на доброто кино. Малките детайли, разкадровките, погледите, всички те говорят на зрителите. Всяко нещо е на място в този филм.

Един от избраните подходи в кино езика е заиграването с контрасти, подсилващи метафоричната сила на историята. Филмът открива с облечена в бяло, усмихната широко булка, а завършва с облечена в черно подтисната жена. Колкото повече се развива историята, толкова повече гледни точки виждаме през прозорци, на които винаги има решетки.

Red Apples е удивителна история за преклоняването на глава пред авторитета в семейството, която макар и брутална, не е толкова далечна на нас българите. И по нашите земи все още можем да срещнем хора с доста по-консервативни разбирания, за които би било нормално такова навлизане в личното пространство на двама младоженци. Всичко това събужда интересни размисли в посока какво точно е „личното пространство“, и колко дълъг път сме извървели като хора, за да постигнем нивото на свобода, което имаме днес.   

 

Филмът започва с усмивка от душа, гордо вдигната глава и облечена в бяло красавица. Завършва с тъга, преклонена глава и облечена в черно подтисната