Red Rover използва буквализма на апокалиптичния жанр като призма, през която да представи на зрителя силата на непримиримостта – към смъртта като неизбежност, към разрухата на заобикалящия свят или към стените, които крият неговите очарования. Тази непримиримост е облечена в образа на младостта, за който може би тя е най-характерна, и повежда двама млади към едно ново начало преди неизбежния край, преповтаряйки горчивия лайтмотив за несломимата надежда и как

Символизмът в заглавието на този филм се крие най-вече във факта, че той постила червения килим, по който Брук Голдфинч прави своето тържествено дефиле към киноиндустрията в САЩ. Red Rover печели одобрението на критиците и награди от редица фестивали, а талантът на авторката привлича вниманието на големите имена в Холивуд, сред които се открояват тези на Джеймс Франко и Ридли Скот. И докато кариерата на младата австралийка в Sci-Fi жанра набира скорост, нейната лична предистория е тайно запечатана именно в първото ѝ самостоятелно произведение.



Подобно на главната героиня в Red Rover, Брук Голдфинч израства в силно религиозно семейство. Лично тя обаче признава, че е загубила вярата си в тийнейджърските си години, които определя за повратни и определящи за изграждането на личността. Същинският поврат за Голдфинч идва през 2009 година, когато тя загърбва кариерата си на телевизионен репортер в родния Сидни и отпътува за Ню Йорк, където се отдава на страстта си към киното.



В контекста на биографията на своя създател, сред бурята от емоции в Red Rover като че ли тихо се прокрадва пожеланието стремежът към новото по-добро начало да се заражда преди да е станало твърде късно за това то да бъде изживяно пълноценно.