ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕН – ФИЛМЪТ „РЕМОНТ“ НА КОЛЕКТИВ „БЕЗДРАХМА“

Монтиране, боядисване, лепене, сглобка, обикаляне на железарии – битовата действителност на ремонтните дейности е отчайваща. Този кошмар, който е необходим и неизбежен, но в същото време неизпълним, е познат на всеки. Темата за него е разгледана във филма „Ремонт“.

„Ремонт“ (4’46”) е късометражен филм от 2026 година, продукция на колектив „Бездрахма“, възможно познат на зрителите на Кинематограф от филма „Юрта“. Режисьор е Тома Маламин. Експерименталната природа на филма се крепи върху няколко пласта – идея, образ, звук, обстановка.

Разсъжденията на английски и албански относно неосъществимостта на замисления ремонт в началото залагат абсурда като филмов език. Последващите на пръв поглед безразборни и безсмислени кадри отговарят на концептуалната същност на филма – ремонтът е непостижим идеал и заниманието с него е нелепост. Необяснимият хаос на ежедневието е също толкова абсурден. През четирите минути на „Ремонт“ пред зрителя прехвърчат абстрактни образи и видоизменени познати гледки и портрети (напр. монументът „Братска могила“ в столичния парк Борисова градина). Отказът от сюжет във филмовото изкуство често може да се възприема с подозрение и неприязън, но тук това творческо решение напълно отговаря на идейната програма.

Визуалният ритъм на филма повтаря и укрепва абсурда отново и отново и отново, допълнително засилено от избора на звук – използвана е първата част на композицията „Music for 18 Musicians“ от иконата на минимализма Стийв Райх (и музиканти). Музиката е циклична, организирана около Ла мажорен акорд. По този начин, сменящите се образи и звуковия съпровод се заключват във въртележка, която продължава през цялото време.

В общата атмосфера и формообразуващите елементи се прокрадва усещане за несръчност и неумелост, за любителска ръка. Това свързва филма с жанра на „home tape” (домашна касета). Чувството за домашна обстановка отново препраща към обновителните дейности у дома и тяхната неизпълнимост.

Колектив „Бездрахми“ поставя абсурда в една безкрайна ротация и заплита в мрежата на експерименталните художествени средства една прозаична истина – ремонтът не може да бъде завършен, той трябва да бъде прекратен.