Щастлив съм, че гледах този филм. Ben Aston се нарежда сред вече дългия ми списък от любими режисьори. Забележете колко семпла е историята и едновременно с това, колко въздействаща. Всеки от нас поне веднъж се е чувствал толкова сам, че да прибегне до изкушаващата възможност на интернет да си комуникираш с хора от цялото земно кълбо, избрани на случаен принцип. Това, колкото крие своите рискове, доста сполучливо изразени с първите „непознати“ на Lucy, толкова крие и своите възможности. Е, шанса да попаднете на космонавт в тези мрежи е недалеч от нулата, тъй като не мисля, че имат свободен достъп до интернет или поне не и до такива сайтове, предвид факта, че престоя им в Космоса струва милиони долари всеки ден и би трябвало да вършат по-смислена дейност.

 

Този обективен факт обаче няма значение, защото Ben Aston е успял макар и плъзгайки се леко по нереалистичната идея, да създаде сюжет, в който съществува висок човешки смисъл и който реално погледнато не е нещо абсурдно или невъзможно в нашата реалност. Дефакто е възможно (ако прескочим насочването на телескопа). Историята предизвиква афект. Това е достатъчно, защото това е една от високите цели на киното – да провокира онзи импулс, който ще ви развълнува, ще ви отърси от злободневието за няколко мига и ще ви изкара от наблюдателската позиция на филма, вкарвайки ви в самия него. Може би и оттам идва все по-набиращото популярност „филмиране“ сред българската младеж. Аз също съм фен на обособяването на живота като низ от филми, но може би тънката разлика между фолклора и това, което е “meant to be” е в това дали си зрител или режисьор.

 

Russian Roulette е лек, елегантно забавен филм, с чудесен край (циците са винаги добър завършек) и същевременно носи известна порция философия, която поставя някои особено актуални за съвремието ни въпроси. Не само това, но и Aston извежда страхотна символична метафора, която се получава между нейната психо-социална “самота“ и неговата физическа „самота“, а различните начини, по които ги възприемат раждат интересния разговор, който провеждат двамата. Разговор, в който срещаме освен всичко друго и вроденото желание на човека да помага, когато види друг човек в беда. Защото, за да се чувстваш сам в центъра на Лондон, когато си млад, цъфтящ и красив, и да прибягваш до сайтове, в които значителна част от хората не търсят разговор, а чекия, си е беда. С това Russian Roulette, колкото е нелеп, е толкова и човешки, толкова и красив.