Sales Ready може да се похвали като филм с отлични характеристики. Дали като заснемане, дали като narrative, дали като актьорска игра, дали като основа, от която са взаимствани идеи. Също можем да кажем, че най-сетне в късото кино виждаме нещо от типа на „Вълкът от Уолстрийт“ в олекотен вариант.

Сценарист и режисьор е Philip Steiger и случайно или не той успява с филма си да уцели „времето“ право в десетката. Затова и Sales Ready не е интересен само като чисто технически качества, но и с това, че улавя нещо много голямо.

Да „уловиш времето“ във филм не е лесна работа. Това изисква дълбок усет към всичко, случващо се и най-вече към човека и неговият непрекъснат низ от проблеми, с които се сблъсква. Съвременният свят колкото ни дава безброй решения на проблеми, толкова и идва и с нови проблеми.

Интересно е да се наблюдава как идеята за бързи пари влияе на хората и може да ги увлече до състояния, граничещи с фанатизъм. Режисьорската работа с актьорите играе много важна роля, защото улавянето на отклонения в поведението на човек също не е лесна работа. То трябва да бъде заложено още на ниво сценарий правилно, за да бъде автентично и консистентно. Това е задължително условие, за да може по-нататък актьорите също да повярват в историята и да влязат с пълна сила под кожата на своите персонажи.

След като имаме тези необходими съставки, става възможно достоверно достигане на дълбини на човешкото подсъзнание. Тоест, изграждане на истински герои, в които ние, зрителите, да повярваме. Да прихващаме впечатленията им, да чуваме мислите в мълчанието им, да усещаме емоциите им, все неща, които не се разкриват пряко с изразни средства като глас зад кадър или написана история. А без тези неща, е невъзможно да се направи успешен филм, занимаващ се с теми като поведение на тълпата, или като фината динамика в отношения между син и баща.



Това е може би един от най-вълнуващите пластове във филма, който не е толкова видим, поне отначало. Филмът започва с телефонен разговор, който плавно, но и неочаквано прелива в гараж, пълен с ученици, амбицирани да правят пари. И всичко се върти около Схемата.



Следващата сцена ни представя ученик, който увлечен в това да представи продукта по най-добрия начин, не осъзнава как изглежда отстрани, не осъзнава и какво прави с ръцете си.

Спиралата, която се завърта от този момент насетне завършва на сметището, на което младежът изхвърля цялата схема на боклука. Синът, който порасна и се оказа, че е минал баща си, за една нощ, осъзнавайки че някой трябваше да прекрати това „нещо“, което носи след себе си батак и липса на бъдеще.