Филмът „Сол“ е добро начало за младия и малък екип в сферата на кино разказа. Макар, че си личи, че е сравнително самоделен, историята е ясна, а монтажът е оригинален. Фабулата разказва, за дете със сам родител, който среща зла участ. Филмът изпъква с фин сценарии, тъй като тематиката клони към мелодраматизъм, но филмът не се подава на този риск. Камерата е предимно от ръка. Удачен избор за стилистиката и тона на филмът, макар и че на места малко дразни, че движението на камерата е осезаемо. То понякога разсейва и съответно изважда зрителя от историята, но създава търсено чувство за на сигурност. Всяка сцена развива сюжета напред. Може би персонажите във филма, щяха да бъдат по-развити, ако имаше сцени, които са по-атмосферни. Зрителят да получи усещане за всекидневието на тези хора, без това да е пряко свързано със сюжета. Първата сцена от филма, се случва хронологично в нейния край. Това прави целия филм ретроспективен и предполага, че главния персонаж си спомня части от своето, доста скорошно минало, във връзка с майка си. Изборът, филмът да започне с апогея на историята, създава очакване и интерес как ще се развие останалата част от сюжета. Актьорската игра на главната актриса Антоанета Пастармаджиева е добра и достоверна. Трудно е за млад актьор да не преиграва, а Антоанета играе фино и леко. Актрисата, която играе майката, също играе що-годе достоверно. Не мога да кажа същото за останалите актьори във филма, те играят сковано и театрално. Крайните надписи на филма текат върху абсолютна тишина, което е удачен и приятен завършек. Това, че актьорите не са упоменати, кои респективни роли са изпълнявали е признак за първоначални стъпки в киното. Изборът да няма музика във филма добавя достоверност на разказаната историята.