Филмът на Henry Febles и Vishal Singh започва изискано и деликатно на музикалния фон на Ave Maria, когато детектив отива на място, където е извършено жестоко убийство. Едва в седем минути Scarred ни описва психологическото състояние на младия детектив, белязан от спомените от личната загуба и дерзанията по невъзможността на открие извършителя на серия от жестоки престъпления.



Подобен сюжет е съвсем в контекста на американското кино, което винаги е приемало феномена сериен убиец за особено интересна тематика. От една страна, младият детектив, без никакъв социален живот, пребиваващ в празен апартамент, в който са стоварени множество кутии, пълни с доказателства и доклади от различни престъпления и от друга, серийният убиец, който се свързва с главния герой и започва игра на котка и мишка, кулминираща в залавянето или убийството му.



Холивудското пълнометражно кино, както и серийните продукции масово експлоатират подобни сюжети, което в голяма степен втръсва на зрителя. Късометражният Scarred, обаче, видоизменя тази изначална интенция при употреба на подобен сюжет, извеждайки на преден план синтезата между музика и действие,  като целта в случая е – не да се изведат в пълнота тези две предпоставки, а да се портретира по издържан начин обсесията, отчаянието и яростта на детектива. Така централна роля заемат емоциите, ретроспекцията и спомените, както и тяхната пряка релация с момента, в който се развива действието. В допълнение филмът остава и без финал, убиецът не е заловен, нито ни е подсказано кой е той.



Диалогът в целия филм е заменен от прекрасен музикален фон, изменящ се в зависимост от емоционалните наслагвания в сюжетната линия. Именно това е факторът, който прави продукцията на  Henry Febles и Vishal Singh уникална и необичайна.



Всички споменати компоненти са до голяма степен гарант за положителното възприемане на една до болка позната сюжетна линия.