Документалният филм „Екранно детство“ изследва екранната зависимост в ХХІ век и връзката с психичното и физиологичното здраве на пристрастените към технологии. Зад филма седи екип от утвърдени професионалисти. Сценарист и режисьор е Николай Василев – автор и на редица документални филми и телевизионни продукции за Българската Национална Телевизия. Оператор е Борислав Георгиев, известен от филмите: „Добрият самарянин“, „Формулата на Тео“ и „Гладиатор“. Музиката е дело на Иван Шопов –многолик артист, художник, музикант, продуцент, композитор, естет и новатор.



            Сюжетът на филма ни разказва по един особено деликатен, но в същото време суров и неподправен, начин за това какво се случва с поколенията, родени в дигиталната епоха, как зависимостта на родителя може да рефлектира върху детето, как механизмът се задейства прекалено бързо, а страничните ефекти са дълготрайни. Историята представя изключително въздействащо стряскащата реалност на екранната зависимост при децата, а присъствието на този проблем в живота на все повече родители създава нуждата всеки човек да се запознае с темата и да помисли по нея.



            Детството, което носи в себе си чистота, любопитство към света и онази неподправена свобода, бива опетнено от достъпността до екрана. Ефектите могат да са пагубни, защото екранната зависимост е като всяка друга и всеки може да се увлече по нея. Тя е пример за поредната бърза доза допамин в динамичното ежедневие. Тя, за жалост, е и доказателството, че все по-рядко хората комуникират помежду си в истинския смисъл на думата, а децата са продължение на тази болест, която е пуснала пипалата си в нашето съвремие.



            Макар технологиите да внасят облекчение в модерния начин на живот, да имат много предимства и неоспорими ползи, те не могат да заменят нуждата от интеграция в реалността и човешкия допир на психологическо и физическо равнище. Към децата като най-уязвимата група трябва да се подхожда с особено внимание и финес.



            Филмът дава надежда, че макар и трудно, както всяка друга зависимост, и тази може да бъде преодоляна. „Екранно детство“ е и една своеобразна превенция за нас като общество. Отговорността за децата, за техните ценности и развитие е мисия на всеки човек поотделно и в същото време на всички нас като хора.



            Извадена от контекста на сцената с пускането на дрон в планината, репликата на бащата на едно от децата всъщност съдържа в себе си истината за всеки човешки опит за бягство от реалността, за всяка грешка на отделния индивид и на нас като общество, на модерния свят въобще, на начина, по който той работи и функционира: „Нагоре – трудно, надолу – лесно“.