Заглавието на филма много точно го описва. Скрупули. Всичко е въпрос на скрупули. Няма да навлизам в точната дефиниция на думата „скрупул“, защото мисля, че всеки от вас я разбира. Това, което прави впечатление във филма на Powers е, че този инструмент на психиката „скрупул“, чрез които се изолират вредните за обществото действия на индивида, е показан много чисто и точно без излишни сцени и подсказки. Толкова чисто, че дори есенцията на филма се свежда до тази единствена дума. Скрупули. Има още един пласт - дилемата накрая, пред която е поставено ченгето. Заслужават ли си жертвата на 2 невинни животи в името на "голямото добро"?!

 

Мое лично мнение е, че краят можеше да се развие и да допълни тази думичка, защото сега изглежда като трилър, който успешно изгражда един от дяловете на човешката психология, но дали той не можеше да бъде основа, на която да стъпи по-сложно изградена история, а не да бъде самата история? Дали не можеше действието да ни разкрие повече за организацията зад ченгето под прикритие, за самия него или последствията от този куршум... От друга страна това е късометражното кино – open ended film, след който всеки си прави изводи. Някои дори се ядосват на това и затова не гледат късо кино. Сериозно, познавам такива хора... Аз имам мое си обяснение за това явление, но няма да го споделям да няма обидени.