Страхът от кражби и обирджии или клептофобия е често срещан и разпространен проблем в съвременното ни общество. Мислъта, че непознат може да нахлуе в дома ти, да докосва вещите ти и да се разполага с тях, както прецени за добре, е меко казано страшна.



Именно този страх е основната причина за притесненията на главния герой (Евтимиос Триандафилу) във филма "Самозатворник" на Алекс Папазян. 



Но дали основание за притеснение действително съществува?



Проследваме рутината на един работещ човек, който всеки ден старателно заключва вратата на апартамента си, а след това се качва в колата си и отива на работа. Загадъчна мъжка фигура, облчена в черни дрехи се появява в квартала. Подозрително, подобно на главния ни герой, мъжът в черно носи очила. 



Протагонистът е изпит от тревоги по време на работния ден. Те го карат да извършва постоянни проверки на дома си, както и на автомобила си. Малките монтажни етюди добре улавят онези номера, които съзнанието му скроява, а имагинерните визуализации на влизане с взлом, кражба и дори планиран палеж докарват героя до състояние на лудост, от което той не може да избяга. 



Хванат в клопката на собствените си страхове, младият мъж за пореден път се връща, за да провери дали домът му е защитен, само за да открие, че той самият е заключен извън него. 



Трудно е да се каже дали Папазян говори за някакъв вид патология или просто насочва вниманието ни към чувството на нездравословна тревога, което всеки зрител може лесно да разпознае, защото е изпитвал. Преценките на георя му са деформирани и изменени и почти през цялото време го виждаме скрит зад очила. Очилата могат да се интерпретират като буквално средство за бягане от реалността, в случая от собствения "аз". 



Черната фигура, било то реалнo съществуваща или не, е добра визуална метафора за онази част от съзнанието ни, която остава скрита дори от самите нас. Заглавието на филма катеогрично фиксира темата му - всички ние сме ограничени от собственото си съзнание и много често сме просто едни самозатворници.