Семейна терапия не е история, а разказ на една напечена ситуация, в която ударно се озовава стара двойка, страдаща от навлизането на проблематиката на бита и ежедневието в отношенията им. Началото е просто и ни дава сравнително ясна представа за текущото състояние на комуникацията между тях, която боледува от невъзможността и на двамата да осъзнаят, че животът е твърде кратък, за да си позволят да го губят в нещастие и негативизъм.

 

Навлизането в ситуацията е рязко, неочаквано, туистнато (twisted) и показва едно – никога не знаеш какво може да се случи след 1 секунда. В това последното може да виждате констатация на очевиден факт, но всъщност това може да се приеме като житейска философия. С други думи казано да живеете спонтанно (което е същинско умение). Или с трети думи казано... да построявате живота си на база всичко, което се случва тук и сега, а не на база стереотипи и навици в съзнанието ви.

 

Кинематографичния стил на Семейна терапия също заслужава коментар. Доста напомня за Magnesium, който преди няколко дни ви представих, да не кажа, че естетиката е една и съща – камерата е от ръка, близки кадри на лицата, предавайки ни всяка емоция, която героите изпитват, субективна камера (гледната точка на героите). Тези три елемента, повярвайте ми, са ключови по отношение на начина, по който възприемате филма, защото създава доста по-автентично усещане за екстремността на ситуацията, в която са те. Освен това те поддържат една особена динамика, която ни предава тънко и техните вътрешни усещания от адреналина, страха и едновременно яростта, която ги е обзела. Те също са ключови.

 

Адреналина, страха и яростта са трите неща, които в този момент изпитват и двамата и са насочени върху едно и също нещо – непознатите младежи, които са дръзнали да навлязат в техния вътрешен материален свят и да го ограбят. Това ги обединява. На съзнателно и подсъзнателно ниво едновременно тези три неща ги обединяват толкова силно, че създават обща кауза – да се спасят живи, по възможност и невредими. Това обединение е силна енергия. Вероятно достатъчно силна, че да преосмислят генерално нагласата си към живота, нагласата им един към друг и преоткриване на по-важните забравени ценности. Дали?

 

Семейна терапия определено е много силно заглавие от българското късометражно кино и благодаря на Петър Вълчанов, че го сподели с нас в интернет – новото място на късометражното кино изобщо :)