Често съм се питала трябва ли да си част от една култура, за да я опознаеш или като чужденец успяваш да я видиш по-ясно. От една страна, принадлежността ти дава възможност да усетиш самата тъкан, същността. От друга, погледът отстрани позволява по-голяма яснота и обективност. Човек често пренебрегва нещата, които го обкръжават, устремен към новото и различното. Но пък за да ги разбере истински, определено трябва да ги усети отвътре.

Хората, които са избрали да живеят в чужда култура, може би имат шанс да съчетаят двата погледа - външния и вътрешния. Попадайки в една държава, сред непознати хора и нрави, те започват пътешествие към един нов необятен свят - светът на другостта. И едновременно с това, сравнявайки и осмисляйки, те пътуват и към собствената си идентичност.

Режисьорът Николай Василев е подбрал седем такива личности. Седем пътешественици, които са избрали за себе си да пътуват към нас, към нашия свят, към нашата култура.

"Седем пътя към София" е изключително добре направен документален филм. Всеки портрет е действително гмурване в специфичния свят на конкретен човек. Всяка част на филма се откроява със своя отделна атмосфера и музика. Умело се редуват различните пластове, посоки, увлечения в живота на всеки, така че да се поддържа интересът на зрителя. Не мога да не спомена работата на оператора Борислав Георгиев. Кадрите във филма са изключително красиви! Стълбища, сенки, силуети, отворени врати, едри планове... И красотата на човек, погълнат от заниманието, което обича. Дори само заради това естетическо удоволствие филмът си струва гледането!

По един или друг начин, и седмината герои са свързани с изкуството. "Седем пътя към София" е вдъхновяващ с идеята за универсалността на творчеството, за способността на човека да търси и намира мястото си в една чужда и непонятна среда, за вечното любопитство и интерес към другия. И за достъпността и отвореността на света днес (надявам се, че към днешна дата, април 2020 това все още е факт).

Но филмът не само ни представя седем лични пътувания на чужденци към София, а и някак ни подтиква самите ние да погледнем към своя град по нов и различен начин и да видим и себе си по-ясно и реалистично. Да открием места и светове в собствения си град, за които не подозираме или просто към които не принадлежим. Да погледнем на собственото си ежедневие, поведение, навици с очите на чужденеца. Да се почувстваме по-далечни на себе си и по-близки на другите. И после някак да се заобичаме тъкмо заради това, което другите виждат в нас.