Един мъж предприема мистично пътуване из тялото на своята любима. В продължение на това приключение пред него се разкрива многообразие от вътрешни състояния, въплътяващи се в образи на фантастични същества и атмосферни условия. Пътешествие до природата на неговите желания, до откровенията на тяхната взаимност и до плодовете на нейната любов.   



       „Плитка вена“ е анимирана адаптация на режисьорката Йоана Александрова по едноименното стихотворение на Марин Бодаков. Продукция на студио „Компот Колектив“ и част от проекта „Щрих и стих“, който претворява произведенията на съвременни български поети във визуални разкази. Филм, който впечатлява с използването на изпипана стоп моушън анимация и посредством музиката на Александър Даниел, гласа на Александър Митрев и звуковото оформление от Биг Банда Студио ни въвлича в лиричната одисея на интимните взаимоотношения и мистериозната авантюра на любовта.



       Историята действа като алегория за едно Орфеево търсене на любимата, дирене на сърцевината ѝ, на нейната другост и отвъдност, но и на близостта и подобието ѝ. Опознаването като пътешествие и съвпадение между естествените етапи, през които преминават взаимоотношенията и тяхната дълбочина в тялото и съзнанието на другия. В началото погледът се плъзга по шията на любимата и постепенно навлиза все по-навътре в нейната душевност. Естетическото възприятие като форма на наркотична опияненост, с която одисеята започва, пътят ни един към друг минава през кръвообращението на фантазията. Изграденото доверие допуска любовника все по-близко до сърдечните камери, понеже те са действителните съдници за изпитваните чувства. Другият като приключение в собствения аз, в собствените разбирания и основания, сексуалният акт като пътешествие, като посвещение в личните и междуличностните откровения. За да обичаш следва да преминеш през редица изпитания, през съновиденията на влюбването, през скалистите плитчини на характера, да преживееш бурите на сблъсъкът с другостта, да я почувстваш като част от себе си. Чувствам те, следователно съществувам. Да общуваш интимно е да се превъплътиш, запазвайки себе си, а любовта изглежда като прегръщане на живота, като бягство от смъртта в „дихания(та) на хубави бебета и съсиреци вечност“.

 

       Ако разглеждаме светът като огромен организъм, в който ние пътешестваме като клетки, можем да си представим, че основните канали на комуникация между нас се осъществяват по кръвоносните съдове на това мондиално същество. Така вените се превръщат в метафора за пътя, за общуването и ученето, за възможността за взаимност и разбирателство, кръвта е езикът, благодарение, на който можем да се свързваме един с друг, а ние сме носителите на информация, на смисъл и съдържание, които се предават и запазват във времето като следствие от тайнственото привличане, което ни събира и от атоми ни превръща в молекули.



Ето и текстът на стихотворението от Марин Бодаков:



ПЛИТКА ВЕНА



Минава по елипсата на шията -

не разширена, но достатъчно широка 

да се придвижват свободно през нея 

сини морета и зелени треви, 

диханията на хубави бебета след години 

и съсиреци вечност.

Тя

е единственото достойно за тебе 

бижу.