Shark  (2022)

  • 14мин
  • Комедия, Драмедия
  • Камера
  • Австралия
18 22

Първата му приятелка беше ударена от кола. Втората му приятелка падка от скала. Новата му жена е подготвена.

Първата му приятелка беше ударена от кола. Втората му приятелка падка от скала. Новата му жена е подготвена.

Колко дълго можеш да погаждаш номера на всички около себе си, преди съдбата да ти покаже, че по-голям шегобиец от нея няма? Отговор на въпроса дава 17-минутното бижу „Акула“ на австралиеца Наш Еджертън, кърваво-соленият финал на късометражната му трилогия за патологичния шегобиец Джак – в ролята самият Еджертън – и неговите катастрофални романтични връзки. Не бяхте чували за подобна трилогия? И аз не бях, но за радост предишните два филма „Паяк“ и „Мечка“ се оказаха свободно достъпни в мрежата. Не е нужно да сте гледали и тях, за да се насладите на „Акула“, но със сигурност ще добавят измерения към глупостта на героя, както и сладки малки детайли, като например причината едното му око да е синьо.

Преди да стане режисьор и актьор, Наш Еджертън е каскадьор. Участвал е в касови продукции като „Матрицата“, „Атаката на клонингите“ и „Отмъщението на ситите“, където стои зад джедайските изпълнения на Оби Уан Кеноби. Впрочем, брат на Наш е актьорът и мой личен любимец Джоел Еджертън, който по случайност също има участие във втората Star Wars трилогия. Нашовият каскадьорски бекграунд ярко личи в „Паяк – Мечка – Акула“: всеки от филмите кулминира в нелеп инцидент, свързан със заглавното животно, в който актуалната приятелка на главния герой Джак неизбежно претърпява брутална травма.

Джак е безнадежден, компулсивен пранкстър. От американски английски „prank“ означава „абсурдна шега“, която понякога се прави от злоба, но по-често за забавление; дума с неясен произход, вероятно свързана с излезлия от употреба глагол „prank“ – „да се държиш показно, да се изтъкваш“. В начина, по който Джак върти номера на хората, обаче няма ни злоба, ни показност, ни фукня. Той има аурата на привидно безвреден смотаняк, който би заслужавал присмех и снизхождение, ако не притежаваше обезоръжаващия чар на човек, който в крайна сметка не иска да навреди никому.

В „Акула“ Джак най-сетне си намира майстора в лицето на Софи, в ролята винаги блестящата Роуз Бърн. Софи е същият компусливен пакостник като него, безпогрешно предвижда ходовете му и неизменно успява да го надхитри. Когато животът срещне двама толкова редки индивиди, най-логичното решение е да се оженят, като дори срещата пред брачния олтар не е достатъчно свят за тях миг, че да не бъде използван за prank. Прескачаме напред към медения им месец на неназован австралийски остров – преживяване, окъпано в лазурна идилия, почти скучно. Част от ваканционната им програма е групова разходка с лодка и гмуркане в открития океан. Когато Джак намира на катера изкуствена перка от акула, Софи моментално прозира намеренията му и му изсъсква да си го избие от главата – бидейки жена, тя все пак не е съвсем лишена от дарбата на здравия разум. Дори да не сте гледали предишните два филма, се досещате, че Джак няма как да я послуша – то просто е по-силно от него.

Това, което се случва, е едновременно очаквано и изненадващо. Еджертън майсторски успява да ви свали гарда с небрежния си австралийски черен хумор и след това да ви зашлеви с най-идиотската, брутална, но и закономерна развръзка. Умението му да представя възможно най-прекалените ситуации с делнична лекота е най-голямото богатство на филма. В тона на нелепата комедия, основни сюжетни ходове са напълно немотивирани – например, ако човек разсъждава реалистично, няма да намери логична причина на подобен катер да има изкуствена акулска перка. От друга страна, животът е много по-нелеп, отколкото изкуството може да си представи, и „Акула“ по някакъв начин успява да внуши точно това.

Финалът – особено в контекста на цялата трилогия – ни успокоява, че вселенската глупост в крайна сметка ще бъде наказана от самата Вселена. Добре де, „успокоява“ може би не е точният глагол, защото затварящите кадри всъщност ни оставят в тревожна неяснота за непосредствената съдба на Джак. И ако авторите (Еджертън списва поредицата заедно с Дейвид Мишод, познат от брилянти на модерното австралийско кино като „Животинско царство“ и „Скитникът“) и този път решат Джак да оцелее, нежели да се сдобие с поредна, още по-невероятна приятелка, то дори аз бих се замислил дали да не почна да съм като него*.

* Това в никакъв случай да не се възприема като истинска препоръка.

споделете във   
авторски текст на
Дечо Таралежков
автор  Дечо Таралежков
цялата програма
с подкрепата на

ВХОД

Забравена парола

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте зрителски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте авторски акаунт

РЕГИСТРАЦИЯ

избрали сте акаунт за организатор