Полският писател Станислав Лем пише в „Соларис”, че „хората искат да унищожат онова, което не разбират”. Преди да искат да унищожат обаче всичко започва със страх. Дали мозъкът ни е устроен така, че да пести енергия от опознаването на непознатото е въпрос, който ще оставя на неврофизиолозите, но е факт, че в общия случай – когато става въпрос за страх от различното и произтичащите от него агресия и омраза – в основата обикновено имаме неразбиране. Shopping на Димитър Коцев изследва тъкмо този проблем.



Началните кадри ни ориентират в обстановката – горещ летен следобед. Действието (противно на сведенията, които добиваме от превозните средства) – спокойно би могло да се развива някъде на Черноморието, например в Обзор. Виждаме скучаеща продавачка в магазин за спортни стоки, „съмнителен тъмен субект от ромски произход” и рицарят с жълто такси „Окей”, потник и ланец на врата, който спасява деня. Всичко е в реда на нещата.



Би могло да се каже, че Shopping е филм-анекдот. По структурата си прилича на един от онези вицове, в който има първи, втори и т.н. ден. Досущ като в тях – и тук имаме неочаквана развръзка. Противно на предразсъдъците на зрителя, „тъмният субект” се оказва обикновен човек, който най-чистосърдечно иска да си купи екипировка за – да речем – водни ски. С това решение (и най-вече с третираната тематика) филмът на Димитър Коцев напомня два други късометражни шедьовъра – The Lunch Date (1989) и Pizza Verdi (2011). Нещо, което отличава Shopping от тях, е решението на режисьора да не използва реч. То е ефектно и подсилва посланието, че всички сме на първо място хора – без значение на какви езици говорим и колко пъти ще употребим „бате” в изречение, за да си купим спортен артикул.



Добри думи заслужава и играта на Малин Маринов, който изглежда неловък още с появата си. Вижда се, че не принадлежи в магазина. Докато се предвижва между рафтовете крачи като някакъв квазимодо. Жестовете му са сякаш детски, а когато изсипва спестяванията си пред очите на продавачката – в погледа му четем не обвинение, а човешко разбиране – онова, което е било отказано на него самия.



Финалът на филма е, с лекота, блестящ. Чистата радост от живота, която в добрия случай сме свикнали да асоциираме с циганското сърце, манифестира по необичаен, но ненасилен и естествен начин. С това Shopping окончателно слага предразсъдъците ни да спят. При това – без от него да лъха на някаква Хелзинска комитетщина и тренди толерантност, изкуствено и поучително набутана във филмова лента. А това, напоследък, освен че е особено достойнство, си иска доста майсторлък.